С този материал си поставяме две цели. Първата е да дадем някои съвети за етикецията, които да те направят по-приятен събеседник, а във втората част ще изброим четирите най-често срещани бедствия във виртуалното пространство и начините да се пазите от тях.
Кротко с дългите постинги.Англичаните казват: More is less. По нашенски и в контекста на дискусионните форуми това ще рече, че човек е най-добре да си мери думите както в буквален, така и в преносен смисъл. Ако нещо може да бъде казано в десет реда, е излишно и нежелателно да бъде.
Казано накратко, големите текстове стряскат повечето потребители. Едни просто не обичат или нямат време да се залисват с предълги словоизлияния, а други просто подхождат с недоверие. Няма универсално мерило - сами трябва да си намерите златната среда.
Сдържаност в емоциите. Много потребители правят честата грешка да подценяват интелигентността на събеседниците си. Обикновено го правят, като поясняват емоционалния заряд на всяко свое изречение със съответния емотикон накрая. Това е съвършено излишно и води само до затрудняване на четенето. Особено дразнещо е, когато пред ухилената картинка е поставено предълго многоточие, а самият емотикон върви в комплект с още няколко, което си е живо натрапване.
Ако не искате да ви категоризират и да ви пришиват стереотипа на лигльо, просто завършвайте изречението си с препинателен знак. Точката може и да е невзрачна пред по-голямата жълта и ухилена муцка, но върши същата работа.
Споровете са излишни. Единомислието е рядко срещано явление в реалния живот и би било наивно да си мислим, че е постижимо във виртуалния свят. Колкото и да се аргументирате и да считате, че сте прави, почти сигурно е, че ще се намери някой потребител, който да ви опонира, за да ви дразни. Ако не искате да ставате храна на т.нар. тролове, следвайте елементарните правила за етикеция по този въпрос.
А те са, че не е необходимо да повтаряте становището си отново и отново, за да кажете непременно последната дума. Споделете виждането си в даден спор, ако е нужно направете уточнения, но спрете дотам. Англичаните казват: „Ако се явите на специално състезание за хора в неравностойно положение, може и да победите, но си оставате човек в неравностойно положение"... да не кажем и по-силни думи.
Постоянството. Честата смяна на никнейма обикновено се оправдава с омръзване на стария или намиране на по-удачен. Едва ли някой ще ви се разсърди, ако промените прякора си веднъж или два пъти. Но ако всеки ден се появявате с претенциите, че сте нов човек, най-вероятно ще престанат да ви взимат на сериозно, колкото и да са смислени изказванията ви.