Вървя по улицата тъмна
навред е мрак и тишина,
поглеждам към часовника и що да зърна
стрелките се въртят с невероятна бързина.
Дали времто бе избързало пред мен
или аз ужасно закъснях
ноща превърна се във ден
и аз объркана се спрях.
Облаци тичаха по небето
гълаби назад летяха
и вече свило се от страх сърцето
светкавици дъхът ми спряха.
Земята бързо се въртеше
свят ми се зави и студ преряза
нещо в мен крещеше
"От нея искам веднага аз да сляза!"
Автор: Александър Ненов