Още с появата си видеоигрите са заклеймени като вредно занимание. Те пристрастяват, сюжетите им често са неподходящи от морална гледна точка за подрастващите, които са най-многобройната им таргет група, защото им дават лош модел за подражание. Наред с това идва и аргумента, че заради видеоигрите, геймърите стават необщителни и затворени, по-податливи са на депресия и други подобни проблеми. Родителите често забраняват видеоигрите, защото смятат, че губят времето на децата им. Дали обаче всичко това е вярно и има ли начин видеоигрите да са полезни?
Ще опитаме да оборим част от посочените по-горе аргументи, които смятаме, че не са нищо повече от поредните заблуди, в които много хора вярват, разбира се не и без помощта на авторитетни изследвания и проучвания, направени от световноизвестни университети и организации, като се надяваме, че след като прочетете тази статия ще може умело да убедите родителите си, защо е важно да премахнат пълната забрана относно игрите и да я заменят с определен контрол върху тях.
Започваме с първата заблуда, а именно: "Видео игрите са неподходящи от морална гледна точка и дават лош модел за подражание". Очевидно е, че тази заблуда е насочена предимно към FPS игрите. Това са игри, в които се въплъщаваме в герой от играта, който е най-общо казано стрелец. Ние виждаме оръжие и визьора и имаме за цел да убием някой или нещо. Примери за такива игри са Counter Strike, Quake, Battlefield и други. Според повечето хора, тези игри стимулират към агресия и убийства. Съвместното изследване на факултета по психология в Амстердамския университет и университета Лайден в Холандия обаче, доказва, че тези игри всъщност са далеч по-добри в тренирането на мозъка, отколкото в стимулиране към агресия.
Втората заблуда, която ще се опитаме да оборим е, че: "Видеоигрите правят хората необщителни и асоциални". Способността ни да общуваме с останалите е различно развита при всеки. До голяма степен тя се опира до нашите индивидуални характеристики, за които не можем да обвиним видеоигрите. Не бива да пренебрегваме факта, че повечето игри се играят в мрежата, където, макар и да не се виждат реално, играчите комуникират и развиват социални умения. Не са малко случаите, в които хора намират най-добрите си приятели именно, чрез игрите, затова да се твърди, че игрите ни правят асоциални и некомуникативни е неоснователно твърдение.
И третата, последна заблуда, в която много хора неоснователно вярват, е: "Видеоигрите са загуба на време". Това категорично е лъжа, доказателство, за което са множество проучвания, доказващи, че всъщност видеоигрите са полезни за мозъка и рефлексите ни. Пример за това е изследването на Beth Israel Medical Center, обхващащо 300 хирурзи с поне 13 години практика, което установило, че тези, които са геймъри работят далеч по-добре, защото са по-прецизни и по-бързи в работата си.