Толкова далечен си ми ти
от друг град със свой живот,
но аз открих те, мой си си
моя вяра, но не и мой имот.
Липсваш ми защото си далечен
викам те да дойдеш тук при мен
бориш се защото си обречен
от мене вечно разделен.
На пук на всичките кроежи,
на зла съдба и на случайност,
все по-силни стават моите копнежи
отправени към теб - една безкрайност.
И искам да си близо, а те няма
и казвам: "Давам тоз обет."
с мен ще взема любовта голяма
и ще дойда аз при теб.
Раздялата за мен не е решение
щом ярък пламък в нас гори
тя е само крайно положение,
ако по пътя зло ме сполети.
Автор: Александър Ненов
от друг град със свой живот,
но аз открих те, мой си си
моя вяра, но не и мой имот.
Липсваш ми защото си далечен
викам те да дойдеш тук при мен
бориш се защото си обречен
от мене вечно разделен.
На пук на всичките кроежи,
на зла съдба и на случайност,
все по-силни стават моите копнежи
отправени към теб - една безкрайност.
И искам да си близо, а те няма
и казвам: "Давам тоз обет."
с мен ще взема любовта голяма
и ще дойда аз при теб.
Раздялата за мен не е решение
щом ярък пламък в нас гори
тя е само крайно положение,
ако по пътя зло ме сполети.