Сънувах нещо толкова прекрасно
не сън, а сбъдната мечта
как от кораб гледам властно
към пристанището на града.
С мен са верните ми хора
победили в страшен бой,
и как крещеше само Ахимора
"Даваите отбои!!!".
В градчето срещат ме със песни,
виждам усмихнати са хорските лица
и излизат от къщичките тесни,
старците и малките деца.
Но става нещо страшно с мен
усещам смъртоносната съдба
бях в миг попаднала във плен,
прободена в сърцето от стрела.
И някой силно ме разтресе
хората подават ми ръка,
но духът ми, свободен се понесе
и върнах се в реалността!
Автор: Александър Ненов