Виждам равен път пред мен
светъл с свежи пролетни цветя,
а изминатият път зад мен
е с бодливи тръни и листа.
Застанала в средата на живота
притихнала във веселата глъч,
и тъгуваща във своята сирота
толкоз време не видяла слънчев лъч.
Липсва нещо в моята съдба
и аз съм сигурна във теб,
по теб е моята тъга
липсваш ми след всеки ред.
И ето правя крачка аз напред
в светлината да навляза
независимо, че вече съм без теб
от тъмнината ще изляза.
Автор: Александър Ненов