Ах, този Facebook … той е буквално навсякъде. Не стига, че по цял ден го ползваме /благодарение на смартфоните, които имат интернет навсякъде/, но има и хиляди статии, свързани с него. И тази е поредната.
Има доста социални мрежи, които ни помагат да поддържаме връзка със своите приятели и познати. Но дали това ни помага или по-скоро вреди на взаимоотношенията ни с тях?
Много хора се оплакват, че толкова много са свикнали да общуват с хората online, че им е трудно да поддържат разговора, когато са лице в лице с някого. Харесването на снимка във Facebook или коментирането на нечий пост, не е истинско и пълноценно общуване. Това е един вид отбиване на номера. Приятелството е виждане с определени хора и прекарване на свободното време с тях. Приятелите са тези, на които си готов да споделиш, на които си готов да помогнеш и на които може да разчиташ, когато имаш нужда. Това във Facebook са псевдоприятелства. Отстрани може да изглежда, че две приятелки се обичат много и си липсват, но в същото време така и да не намират време една за друга и взаимоотношенията им да се свеждат до това да си харесват снимки в социалната мрежа и да си постват забавни снимки по стените.
В днешно време хората се опознават във Facebook, преди да се съберат. Много е лесно – влизаш в профила на човека, когото си си харесал/а, разглеждаш снимките, коментарите и постовете на стената му и си правиш някакви изводи. Дали те се доближават до реалността или не – това вече е друг въпрос. Ако пък имате общи приятели – винаги може да разпиташ що за човек е този, по когото си падаш. Но защо трябва да вярваш на думите на околните, вместо сам/а да прецениш дали той/тя си струва? Много пъти един човек не допада на едни хора, но с теб се държи по-различен начин и мнението ти за него не съвпада с това на близките ти. Затова провери сам/а.
Снимка: Dreamstime
Facebook помага и при общуването с шефа. Много по-лесно е да поискаш увеличение на заплатата или отпуска чрез e-mail, в skype или в социалната мрежа. Където и да е, разговорът, който не е очи в очи, протича по-леко и приятелски. За съжаление, в днешно време хората са мързеливи. Може да работят в една сграда, но предпочитат да пишат на колегата си, когато имат въпрос към него, вместо да отидат до бюрото му и да го попитат лично. Оправдават се с това, че имат много работа и тази разходка само ще ги разсее. Истината е, че online общуването им е по-лесно. Да, но някои разговори трябва да се провеждат на четири очи, иначе не изглежда сериозно.
Докога ще живеем online?