Ето пак един от тези скучни дни,
в които аз витая в небесата,
обгръщам всичко във мечти
понесена с на вятъра крилата.
Иска ми се всичко да е светло,
да е светъл даже тъмният тунел,
но как би станало подобно нещо
в този мрачен сив панел.
И мразя всяка бистра водна капка,
напомняща за живата вода
и вписвам мисли в таз тетрадка
дано прочете ги някой след като умра.
Автор: Александър Ненов