Без име

Едно приказно омание, един прекрасен слънчев ден, едно замаяно създание, един проблясък вътре в мен. Блестят очите насълзени, блестят във тях сълзи, блестят рекичките солени, блестят самотните очи. Играят искрите по лицето, играят снежинките

Едно приказно омание,
един прекрасен слънчев ден,
едно замаяно създание,
един проблясък вътре в мен.
Блестят очите насълзени,
блестят във тях сълзи,
блестят рекичките солени,
блестят самотните очи.
Играят искрите по лицето,
играят снежинките студени,
играе в мен детето,
играе с многото промени.
Краят идва с всеки зов,
краят на моята съдба,
краят на една любов
избягала от мене тя... Автор: Александър Ненов