Едно приказно омание,
един прекрасен слънчев ден,
едно замаяно създание,
един проблясък вътре в мен.
Блестят очите насълзени,
блестят във тях сълзи,
блестят рекичките солени,
блестят самотните очи.
Играят искрите по лицето,
играят снежинките студени,
играе в мен детето,
играе с многото промени.
Краят идва с всеки зов,
краят на моята съдба,
краят на една любов
избягала от мене тя...
Автор: Александър Ненов