Разделихме се, защо така?
Разделихме се, макар и със тъга.
Разделихме се със сълзи на очи,
Защо да си тръгна ти ми позволи?

Обичам те и искам аз да изкрещя след теб,
но мъката гори сърцето ми дори.
Защо се разделихме аз и не разбрах?
Ти също май не знаеше защо.

Аз знам ще ме запомниш ти,
целувката ми устните ти ще гори.
Ще помниш ти,
ще помниш моите сълзи.
И като клада тебе ще гори,
мига когато ти ни раздели.
Автор: Александър Ненов