Ти си роза, аз съм трън
Ти си нежен звън, аз съм градски шум
Ти си ярко слънце, аз съм бледа Луна
Аз съм сух пясък, ти си бурна вълна
Но да те обичам, пречи ли ми това?
Когато те видях, сведох очи
Блясъкът на звезда ме заслепи
Когато ме докосна сладко заболя
Пламъкът на огъня, по кожата ми загоря
Ти си роза, аз съм трън
Ти си нежен звън, аз съм градски шум
Ти си ярко слънце, аз съм бледа Луна
Аз съм сух пясък, ти си бурна вълна
Но да те обичам, пречи ли ми това?
Ти си нежната любов, аз съм черна самота
Ти си цветната дъга, аз съм студена дъждовна вода
Но кажи? Пречи ли ми да те обичам това?
Аз съм прах, ти си вселена
прах съм, но от любов укрилена
Ти си роза, може ли трън да те обича?
Ти си бурна вълна, може ли пясък след теб да тича?
Ти си ярко слънце, можеш ли да обичаш бледа Луна?
Възможна ли е симфония между нежния звън и градския шум?
Ти си роза, аз съм трън
Ти си нежен звън, аз съм градски шум
Ти си ярко слънце, аз съм бледа Луна
Аз съм сух пясък, ти си бурна вълна
Но да те обичам, пречи ли ми това?
Автор: Александър Ненов