Не се буди

Дишаш тихо до мен отминава последния щастлив ден луната осветява нежно твоето лице чувам тихата песен на твоето сърце погалвам те леко с ръка и си мисля как да живея без тебе на сутринта? Не искам да идва утре не искам да се будиш защото ще тр

Дишаш тихо до мен
отминава последния щастлив ден
луната осветява нежно твоето лице
чувам тихата песен на твоето сърце
погалвам те леко с ръка и си мисля
как да живея без тебе на сутринта?
Не искам да идва утре не искам да се будиш
защото ще трябва са си тръгнеш
Не искам да идва утре, не спирай да сънуваш
светлината ще те отнеме от мен с изгрева на утрешния ден
Не...Не искам...светлина не идвай, спри
времето ще спра, но не искам той да си върви
Дори слънцето да се стопи, дори да не спира да вали
Не...Не искам да се буди, не и в утрешния ден
когато вече далече ще е от мен
Звездите шепнат от небето "не можеш да спреш кръговрата
утре той просто ще затвори вратата"
Луната студено ме гледа
Гледа но не вижда вътре в сърцето
колко мрачно всъщност е небето
Ще пленя слънцето, но няма да те пусна
няма да си тръгнеш, не защото ме е страх че няма да се върнеш
Без теб няма да мога дъх да си поема
отново ще се чувствам сама и студена
грозна и сломена
Не...Не искам...светлина не идвай, спри
времето ще спра, но не искам той да си върви
Дори слънцето да се стопи, дори да не спира да вали
Не...Не искам да се буди, не и в утрешния ден
когато вече далече ще е от мен
Сгушвам се в теб
топло и спокойно нежно и блаженно
истинско и диво, просто е красиво
целувам нежно устните ти
а ти все още спиш
часовника не спира да брои
минута след минута час след час
до изгрева остава по-малко от час
раздялата тихо се готви да застане м/у нас
а аз се моля... моля се...и пак се моля
Не...Не искам...светлина не идвай, спри
времето ще спра, но не искам той да си върви
Дори слънцето да се стопи,
[да се стопи, и да се стопи дори]
Дори да не спира да вали
[да вали, безкрайно да вали, поне ще си тук няма да боли]
Не...Не искам да се буди, не и в утрешния ден
когато вече далече ще е от мен
Слънцето изгря...а ти още спиш до мен
така спокойно както и преди стават чудеса нали? Автор: Александър Ненов