Нужни са само няколко кликвания, за да посетиш Facebook или Twitter и да се информираш какво става с живота на твоите близки и приятели. Не, че не може да се обадиш на някои от тях, но така е по-лесно, а и те не разбират, че ти е любопитно какво правят.

 

Социалните мрежи дотолкова навлязоха в живота ни, че понякога споделяме повече, отколкото трябва, а това може да навреди на личния и/или професионалния ни живот. Наскоро ви съобщихме за мъж, който бе уволнен заради снимки във Facebook. Няколко дни не вдигал телефона си и не се явявал на работа. Работодателят му не знаел какво се случва, докато не видял пиянски фотоси от събиране с бившите му съученици. Мъжът се върнал на работа, но на бюрото му го чакал лист за уволнение.

 

 

В днешно време повечето шефове се сприятелят с подчинените си във Facebook. Така те имат възможността да ги опознаят по-добре и да следят живота им. Затова е по-добре да не изразявате мнението си за своя работодател на стената си във Facebook, както и да не лъжете, когато си взимате болнични. Някои хора забравят да защитят информацията си и така профилът им се вижда и от хора, които не са им приятели. С най-добри намерения те публикуват новия си GSM номер, докарвайки си излишни главоболия.

 

Сайтът www.weknowwhatyouredoing.com показва статуси от Facebook на случайни хора, като ги разделя в категории. Целта е да се насочи вниманието към проблема със споделянето на лична информация.

 

Хората, които веднъж са посетили сайта и са видели доста лични данни, мнения и т.н. са отишли в своя профил и са изтрили някои от постовете и снимките си. Те са осъзнали, че понякога прекаляват , споделяйки прекалено много. Най-въздействаща се оказа категорията „Кой има нов номер?“, където има публикувани номера на всякакви хора.

 

Трябва да осъзнаем, че социалните мрежи са само за забавление. Нямате ли достатъчно приятели, за да споделяте на тях, а не на стената си във Facebook? Когато си смените номера, изпратете SMS на хората, с които се чувате най-често. Нужно ли е непознати да научават за смяната и да започнат да ви безпокоят в малките часове?

Автор: Ралица Солакова