Някои пречупи моите крила

и в клетка златна ме затвори

Не мога вече волно да летя

да виждам сините простори.


Златен блясък в очите ме удря,

гледам от вътре външния свят

и студ от решетките ме лъхва,

полумъртва назад падам пак.


Знам, че нагоре пак ще полетя

и ще докосна свободата

и знам,че няма лесно да умра,

само върнете ми крилата!!!
Автор: Александър Ненов