Някои пречупи моите крила
и в клетка златна ме затвори
Не мога вече волно да летя
да виждам сините простори.
Златен блясък в очите ме удря,
гледам от вътре външния свят
и студ от решетките ме лъхва,
полумъртва назад падам пак.
Знам, че нагоре пак ще полетя
и ще докосна свободата
и знам,че няма лесно да умра,
само върнете ми крилата!!!
Автор: Александър Ненов
и в клетка златна ме затвори
Не мога вече волно да летя
да виждам сините простори.
Златен блясък в очите ме удря,
гледам от вътре външния свят
и студ от решетките ме лъхва,
полумъртва назад падам пак.
Знам, че нагоре пак ще полетя
и ще докосна свободата
и знам,че няма лесно да умра,
само върнете ми крилата!!!