Звездите проклеха съдбата ми,

дариха ме с дарба зловеща

Нехаят за сълзите изплакани,

че в магията съм веща

Заклинанита са моята страст,

обсебена съм още от рождение

и няма сила, няма власт

да спре това ми вдъхновение

Навсякаде прокудена и чужда,

аз в собствен свят живея

От никой и от нищо нямам нужда

като въглен сама ще изтлея
Автор: Александър Ненов