На хиляди парченца се прекарши моята душа

Всяко все по дълбоко се забива…

От болка искам да крещя!


Сърцето ми бързо изстива…

Скоро на буца лед ще се обърне…

Любовта от бяла смърт загива


Тялото ми в жив труп ще се превърне…

Ще живее в мене само омраза…

Нека за последен път те прегърна…


После в ада сама ще вляза…
Автор: Александър Ненов