Когато се върна вечер вкъщи
и маската остане на прага,
аз челото тъмно си смръщвам
и тихо в адска мъка страдам

Болката вампирски в мен се впива,
аз не се опитвам да избягам.
Греха отдавна съм платила
и много дълго скрито страдам

Тихо дните си оплаквам,
няма бъдеще, само разруха,
в ъгъла смъртта очаквам,
за смях и песен аз съм глуха.

А утре пак съм лицемерна,
под маската болка стаила
и смехът фалшив и неверен
ми спомня как един живот си отива...
Автор: Александър Ненов