Без тебе дните ми са нощи,
очите - океан от сълзи,
тялото ми -живи мощи,
а сърцето непрестанно кърви.

Без тебе сънищата ми са черно-бели
с теб изчезна им цветът
Изведнъж без тебе като че ли
рязко се промени светът

Без тебе лятото е зима,
снежинки падат по моите черни коси
а как искам тебе да те има,
да галиш същите тези коси

Без тебе слънцето не ме огрява,
сутрин не разпръсква своите лъчи
Без тебе тънат във забрава
моите наивни розови мечти

Без тебе не мога да живея,
без да чувствам твоите ръце
И постоянно за тебе копнея,
как ще обгърнеш моето телце

Без тебе леглото ми вечер празно е,
няма до кого да лежа
Толкова ли трудно бе
да разбереш ,че ти принадлежа??
Автор: Александър Ненов