Краят ми е близо вече
скоро го разбрах това,
уви човекът не е вечен
и за малко сме на таз земя.
Раждаш се защо и ти незнаеш,
умираш без да си желал
за изживяното въобще нехаеш
доста мъка насъбрал.
Толкоз време товара си да носиш
и накрая спираш се пак сам,
от черна мантия животец просиш
за да можеш да се върнеш там.
Но тя на никой не прощава
и си взима своя дял
с замах покрай теб минава
със хладен глас "Стига си живял."
Автор: Александър Ненов