Закъснялата роза

През нощта я обвиват мъглите, през деня ветровете помитат и последните нейни листа. Край стъблото й мръзне пръстта и дъхът на живота замира Само тя, разцъфтяла събира в прелестта си дестетки очи и едничка в лехата мълчи. Само тя, закъс

През нощта я обвиват мъглите,
през деня ветровете помитат
и последните нейни листа.
Край стъблото й мръзне пръстта
и дъхът на живота замира
Само тя, разцъфтяла събира
в прелестта си дестетки очи
и едничка в лехата мълчи.
Само тя, закъснялата роза,
се усмихва на вятъра грозен.
Но когато от близо се взреж,
белезници сребристи от скреж
оковават цветчетата бели.
Между тях се таят долетели
два кристала от първия сняг
и студът (този яростен враг
на сърцата ни и на цветята)
Заледени камшичета мята
и целува самотния цвят -
измразен, но трогателно млад...
Закъсняла, измръзнала хубост,
уморена от ласките груби
на последните есенни дни,
как не скършиш главица встрани?
Как лекуваш т своите рани
на студа и сланата взори?
Как успяваш да бъдеш желана
и когато умираш дори.
Автор: Александър Ненов