Ако създателят на компютъра Джон Атанасов днес беше жив, щеше да се гордее, че има наследник като Мартин Вачев. Тазгодишният носител на наградата "Джон Атанасов" е най-обещаващият ни специалист в областта на високите технологии. Той има над 20 публикации във водещи научни списания. Именно по негова разработка след време ще се контролират автоматичните системи в американските военни кораби. За да стигне дотам обаче, Мартин изкачва много стъпала на знанието.
Първото е математическата гимназия в София. Там под ръководството на учителката по математика Жулиета Ивани се научава да търс нестандартни решения. Второто стъпало е Ванкувър - там завършва 12-ти клас и се готви да кандидатства в един от най-престижните университети в Канада - Simon Fraser. Именно в този университет Мартин взима бакалавърска степен по математика и информатика. След това работи във водеща софтуерна фирма в София, където в продължение на две години натрупва практически опит. Там, заедно с други специалисти, създава първата в света виртуална машина за специализирани сигнални процесори. Следва един от най-престижните университети в света - този в Кеймбридж. Четири години по-късно там Мартин прави докторат и взема стипендия за отличен успех.
От 2 г. Мартин Вачев работи в изследователския център на IBM в Ню Йорк. Там има още двама българи, но Мартин мечтае да се върне в България и да прави наука в родината си.
Когато президентът Георги Първанов му връчи високия приз, Мартин призова държавата да инвестира в науката. Той предложи да се създаде специален център, който да привлича както талантливи младежи, така и световноизвестни учени.
Мартин обожава музиката на Моцарт. Самият той до 6-ти клас е залягал над клавишите под давлението на майка си. Сърцето му подсказва, обаче, че неговото бъдеще е информатиката. Работният ден на Мартин Вачев продължава 15-16 часа. Разтоварва се с любимото джудо - спорта, в който е стигнал до черен колан.
Автор: Албена Иванова
Първото е математическата гимназия в София. Там под ръководството на учителката по математика Жулиета Ивани се научава да търс нестандартни решения. Второто стъпало е Ванкувър - там завършва 12-ти клас и се готви да кандидатства в един от най-престижните университети в Канада - Simon Fraser. Именно в този университет Мартин взима бакалавърска степен по математика и информатика. След това работи във водеща софтуерна фирма в София, където в продължение на две години натрупва практически опит. Там, заедно с други специалисти, създава първата в света виртуална машина за специализирани сигнални процесори. Следва един от най-престижните университети в света - този в Кеймбридж. Четири години по-късно там Мартин прави докторат и взема стипендия за отличен успех.
От 2 г. Мартин Вачев работи в изследователския център на IBM в Ню Йорк. Там има още двама българи, но Мартин мечтае да се върне в България и да прави наука в родината си.
Когато президентът Георги Първанов му връчи високия приз, Мартин призова държавата да инвестира в науката. Той предложи да се създаде специален център, който да привлича както талантливи младежи, така и световноизвестни учени.
Мартин обожава музиката на Моцарт. Самият той до 6-ти клас е залягал над клавишите под давлението на майка си. Сърцето му подсказва, обаче, че неговото бъдеще е информатиката. Работният ден на Мартин Вачев продължава 15-16 часа. Разтоварва се с любимото джудо - спорта, в който е стигнал до черен колан.