Всичко което знаем за заобикалящия ни свят, дължим на сетивата си. Нима за съществуването на слънцето, бихме разбрали ако не го виждахме, за съществуването на морето, ако не плувахме в него, за съществуването на птиците, ако не ги чувахме. Човека чува, вижда, усеща, помирисва и така светът е изграден , светът е оцветен и надупчен с понятия.
Ние обаче сега разсъждаваме и ето сами си задаваме следния въпрос.
Как примерно, Ератостен е бил изчислил площта на земното кълбо, до впечатляващите четири процента точност, две хиляди години преди Христа, след като е виждал най – много на сто квадратни километра от него? Как тогавашните мислители са достигнали до идеята за атома, частици толкова малки, че “те били навсякъде в нас и около нас”? Как гупсите, древната индийска цивилизация, са достигнали до идеята, за съществуването на нулата и до съставянето на десетичната бройна система?Всички тези съмнения, не ни водят до никъде, освен до идеята, идеята която явно е сътворила математиката, физиката, литературата.
Но какво е общото между въпроса ИМА ЛИ БОГ и квантовата физика, между Дарвиновта теория и въпроса ИМА ЛИ БОГ, какво е общото, да и кое е противоположното?
Може би отговора е един, вероятността този отговор да е верен, е също толкова голяма , колкото и да не е верен, всичко зависи от това как гледаме и с какви очи гледаме.
Намерението и идеята!
Един въпрос и толкова отговора - колкото са и хората на планетата.
-Ето ме! – отвръща на провокативния въпрос, току що загасил цигарата младеж.
-О... моето семейство са атеисти, но аз като се замисля, вярвам в съдбата, да мисля че вярвам в нещо, но дали е бог, не знам! – срамежливо споделя елегантната дама.
-Кажи ти и аз ще ти кажа? – пък отговаря, намигайки моята приятелка.
Така , наистина безброй отговора, но никой не изчерпва, никой не убеждава или изeснява този въпрос. Прибягваме до великите мислители, до големите книги. Там откриваме стотици хиляди думи, описвайки и отговарящи на стряскащи разума проблем.
-Учителю ,как да достигна до божественото, ами ако не съществува? – плахо задава своя въпрос, току що постъпилия в храма будист.
-Стой, просто стой под тази череша и брой падащите листа!- отговаря смирено учителя.
-Учителю съзрях, достигнах съвършенство, докоснах се до божественото! – замаян крещи ученика, след десет години съзерцаване на черешата в градината на храма.
-Всичко бе както винаги, но този път падащите листа ми откриха истината, за цялата вселена. Черешата ми отвори портите, божествени!
-Чудесно! – възкликва старейшината - но нима още не си разбрал, че дървото го няма от години!
Ето, макар някои да са алогични, а други да са толкова здраво стъпили на земята, всичките извори на знание, не конкретизират или пък утвърждават, каквото и да е било обяснение или представа за съществуването на Бог. Сега и това наше начинание, не доведе до отговор на въпроса. Не задоволи нашето търсене. Толкова много намерения и идеи, но ето ние отново сме пред незнанието.
Какво ни оставa?
Остава ни да се оттеглим, от външните източници на информация. Да се опитаме да погледнем навътре в себе си, да притаим дихание и да съзерцаваме. Питаме себе си, като безброй мисли, отговори и още толкова въпроси възникват на секундата. Всички те, свързани с нашия опит, с нашия живот. По някакъв начин отражение на самите нас. Те, ще се опитат да изяснят, да изчерпат, смислово зададената задача. Но какво наблюдаваме, идеи и мисли които нямат нищо общо с въпроса, някакви ежедневни сцени от нашия живот. Подобие на доказателства, преди всичко логически и във връзка с някакви примери. Съмнения относно истинността на примерите, които биха доказали имането на бог. Съмнения относно връзката на нашия житейски опит с въпроса. Накрая на това умствено разрешаване на проблема, ние се намираме в състояние на пълна не представа и заблуда относно - нашета идея за съществуването на бог.
Изморени и напрегнати. До някаква степен ядосани и отвратени от всичката тази ”главоблъсканица”. Но все още притаили дъх, ние ще усетим, ще почувстваме. Едни от нас ще бъдат толкова дълбоко вярващи в съществуването, а други няма и дори да могат да погледнат на въпроса сериозно. Но всички, ще се докоснат до тази искра вътре в нас, която ни предоставя знания и която ни напътства в собствения ни живот.
Слънцето изгрява и залязва, без да са му нужни помощта на хиляди човешки умове. Но за нас, би било по интересно да разберем, защо му е да изгрява? И сега нямаме нужда да изминаваме целия този път до отговора , а сега просто ще притаим дъх и ще усетим. Ще познаем без да сме видяли и докоснали. Просто е и затова се пее Allah o egber, allah o egber, тоест Бог е един, Бог е един!
Автор: Александър Ненов
Ние обаче сега разсъждаваме и ето сами си задаваме следния въпрос.
Как примерно, Ератостен е бил изчислил площта на земното кълбо, до впечатляващите четири процента точност, две хиляди години преди Христа, след като е виждал най – много на сто квадратни километра от него? Как тогавашните мислители са достигнали до идеята за атома, частици толкова малки, че “те били навсякъде в нас и около нас”? Как гупсите, древната индийска цивилизация, са достигнали до идеята, за съществуването на нулата и до съставянето на десетичната бройна система?Всички тези съмнения, не ни водят до никъде, освен до идеята, идеята която явно е сътворила математиката, физиката, литературата.
Но какво е общото между въпроса ИМА ЛИ БОГ и квантовата физика, между Дарвиновта теория и въпроса ИМА ЛИ БОГ, какво е общото, да и кое е противоположното?
Може би отговора е един, вероятността този отговор да е верен, е също толкова голяма , колкото и да не е верен, всичко зависи от това как гледаме и с какви очи гледаме.
Намерението и идеята!
Един въпрос и толкова отговора - колкото са и хората на планетата.
-Ето ме! – отвръща на провокативния въпрос, току що загасил цигарата младеж.
-О... моето семейство са атеисти, но аз като се замисля, вярвам в съдбата, да мисля че вярвам в нещо, но дали е бог, не знам! – срамежливо споделя елегантната дама.
-Кажи ти и аз ще ти кажа? – пък отговаря, намигайки моята приятелка.
Така , наистина безброй отговора, но никой не изчерпва, никой не убеждава или изeснява този въпрос. Прибягваме до великите мислители, до големите книги. Там откриваме стотици хиляди думи, описвайки и отговарящи на стряскащи разума проблем.
-Учителю ,как да достигна до божественото, ами ако не съществува? – плахо задава своя въпрос, току що постъпилия в храма будист.
-Стой, просто стой под тази череша и брой падащите листа!- отговаря смирено учителя.
-Учителю съзрях, достигнах съвършенство, докоснах се до божественото! – замаян крещи ученика, след десет години съзерцаване на черешата в градината на храма.
-Всичко бе както винаги, но този път падащите листа ми откриха истината, за цялата вселена. Черешата ми отвори портите, божествени!
-Чудесно! – възкликва старейшината - но нима още не си разбрал, че дървото го няма от години!
Ето, макар някои да са алогични, а други да са толкова здраво стъпили на земята, всичките извори на знание, не конкретизират или пък утвърждават, каквото и да е било обяснение или представа за съществуването на Бог. Сега и това наше начинание, не доведе до отговор на въпроса. Не задоволи нашето търсене. Толкова много намерения и идеи, но ето ние отново сме пред незнанието.
Какво ни оставa?
Остава ни да се оттеглим, от външните източници на информация. Да се опитаме да погледнем навътре в себе си, да притаим дихание и да съзерцаваме. Питаме себе си, като безброй мисли, отговори и още толкова въпроси възникват на секундата. Всички те, свързани с нашия опит, с нашия живот. По някакъв начин отражение на самите нас. Те, ще се опитат да изяснят, да изчерпат, смислово зададената задача. Но какво наблюдаваме, идеи и мисли които нямат нищо общо с въпроса, някакви ежедневни сцени от нашия живот. Подобие на доказателства, преди всичко логически и във връзка с някакви примери. Съмнения относно истинността на примерите, които биха доказали имането на бог. Съмнения относно връзката на нашия житейски опит с въпроса. Накрая на това умствено разрешаване на проблема, ние се намираме в състояние на пълна не представа и заблуда относно - нашета идея за съществуването на бог.
Изморени и напрегнати. До някаква степен ядосани и отвратени от всичката тази ”главоблъсканица”. Но все още притаили дъх, ние ще усетим, ще почувстваме. Едни от нас ще бъдат толкова дълбоко вярващи в съществуването, а други няма и дори да могат да погледнат на въпроса сериозно. Но всички, ще се докоснат до тази искра вътре в нас, която ни предоставя знания и която ни напътства в собствения ни живот.
Слънцето изгрява и залязва, без да са му нужни помощта на хиляди човешки умове. Но за нас, би било по интересно да разберем, защо му е да изгрява? И сега нямаме нужда да изминаваме целия този път до отговора , а сега просто ще притаим дъх и ще усетим. Ще познаем без да сме видяли и докоснали. Просто е и затова се пее Allah o egber, allah o egber, тоест Бог е един, Бог е един!