Лишена от смисъл

Обичам ли те или пак полудял съм? Какво правиш с мен, че да страдам така? Не две или три нощи буден стоял съм, мечтаещ нас двама ръка за ръка. Отново поглеждам към твоята снимка, съвкупност от точки различни по цвят, а всяка от тях със

Обичам ли те или пак полудял съм?
Какво правиш с мен, че да страдам така?
Не две или три нощи буден стоял съм,
мечтаещ нас двама ръка за ръка.

Отново поглеждам към твоята снимка,
съвкупност от точки различни по цвят,
а всяка от тях със невидима примка
ме стяга и тесен е целият свят…

Обичам те, мое щастливо момиче,
и тази усмивка, дори твоя смях,
как само един поглед лесно повлича
и срива душата ми в облаци прах!

Как днес, всеки ден, все си в моята мисъл
ти, сладка отрова държаща ме в плен,
как без съпротива, лишена от смисъл,
духа ми рушиш и ме правиш студен.

Аз знам, че вината е в мене изцяло,
прости ми, че още мечтая за нас.
Не мога да кажа на черното бяло –
обичам те, искам те, плача наглас! Автор: Александър Ненов