Усмивка

Тя е толкова красива,
облян съм в топлина -
тя неземно се усмихва,
очите греят в синя светлина.

Тогава
мислено протягам аз ръка,
по косата й прокарвам я в милувка...
И - защо това?
По пръстите ми - кръв, река,
а в погледа й - болка, скрита зад целувка...

И кръвта й капе
и от моето сърце,
изгарям в огън
светло-черен,
смъртно-жив,
но дори насън
не съм се чувствал
толкова щастлив.

Прекалена доброта
безкрайна красота
скрита самота
агония свирепа -
това е тя.
Какво съм аз?

В болка щастието познал
в нея себе си откривам
разкривам моето съзнание
- разбирам -
болка - мрак - страдание
- огромна част от мен -
забравени са в светлината
на изгряващия ден...

И знам, че
никога не ще се дам
на тази черна грозота,
впила криви нокти във живота,
разяждаща душата,
изкривяваща ни от деца.

Все пак
в него,
в мен,
във теб
и в нас
е скрита
красота.