Първата любов е толкова вълнуващо, колкото първата стъпка, първата дума и въобще всяко нещо, което се случва за първи път. Тя обаче рядко е вечна. Носи невероятно чувството, което никога не се забравя – трепети, силни емоции и ежедневни приливи на щастие.
Често хората се питат коя е по-ценната любов – първата или последната. Ако се вземе под внимание това, че много рядко те са в лицето на един и същи човек, бихме могли да отговорим, че по-пламенна и емоционална е първата, но по-ценна определено е последната. Това е почеркът, на чието рамо можеш да се опреш, който не е само за момент в живота ти и с когото след време би могло да създадеш семейство.
Защо обаче първата любов рядко се оказва последна, след като с нея изживяваме най-много и значими емоции? Отговорът се намира именно във въпроса. Когато тръпката е прекалено силна, а ние прекалено малки, за да я понесем се получава трус във връзката, който в повечето случаи е пагубен.
И все пак споменът за първата любов винаги остава. Той е непрекъснато около нас – в позната песен, аромат или поглед. Винаги нещо ще трепва, когато се сетим за било хубав или лош момент от Първата връзка – първата истинска връзка. Именно тя ни изгражда, тя ни прави хората, които сме в момента. Дори когато отмине, спомените продължават да ни градят.