Случва се така че изневеряваш на гаджето си. С познат или непознат, с хубав или по-малко хубав мъж, пияна или напълно трезва. Тъпа фраза, но се случва. Можеш да самобичуваш за това, да се чувстваш като парцал, да си биеш главата в стената и да искаш да върнеш времето назад. А можеш да си мислиш за новото изживяване и хем да те хваща срам, хем да ти става приятно. А можеш да правиш и двете неща едновременно, тъй като те по никакъв начин не се изключват. Което и да е, може би ще искаш да прочетеш това преди предприемеш каквото и да било.
Не му казвай. Ако нямаш никакви чувства към човекът, с когото си го направила не споделяй на гаджето си. Ще се чувстваш виновна и всичките тъпи филми, които си гледала ще те накарат да искаш да проявиш морал и честност, но истината е, че това са абсолютни глупости. Единствената причина, поради която би му казала е за да изчистиш собствената си съвест. Това, което ще постигнеш с подобно действие е следното : приятелят ти повече никога няма да те гледа със същите очи. Дори и да ти прости – което не е малко вероятно, но има шанс и да не го направи – винаги ще има едно наум, че когато излизаш с приятелки на женски купон, може и да не се прибереш с тях.
Внимавай на кого споделяш за това. Ако ще си чистиш съвестта, започни да се обвиняваш и да се псуваш пред приятелките ти. Разкажи им, така ще ти олекне много, но внимавай на кои точно приятели споделяш. Проблемът е, че историята е показала, че такива тайни често намират своя път. Нещата излизат наяве рано или късно и после става по-зле. Също толкова излизат често, защото някой не може да си държи езика зад зъбите в резултат на което от дума на дума това стига да ушите на любимия. Подбирай слушателите си за тази специфична история в противен случай ще чуе единствения човек, на когото наистина не искаш да споделиш.
Не търси повече човекът, с когото си го направила. Особено ако не е някой, когото си срещнала преди малко, а е познат или дори приятел. И особено ако физически ти е харесало малко или много. Част от теб може би ще иска да говори с него, да обсъдите ситуацията, да разискате въпроса. Не го прави. Като нищо ще се стигне до още един рунд независимо кой ще го инициира и после вече наистина ще се риташ отзад. Избягвай контакт.
Ако наистина се случи втори път, кажи му. Един път е, да речем, разрешен. Случило се е заради еди какво си и сега вече знаеш за какво иде реч с този човек и зависи от теб да не се случва втори път. Позволиш ли го значи вече има някаква емоционална черта или просто много ти харесва. И в двата случая тогава вече не би било честно да не кажеш на приятеля си.
Не позволявай на собствената ти вина да ви раздалечи. Когато човек има виновна съвест става различен. Можеш да се изнервяш от много неща, да караш приятеля си да се чувства зле, като по някаква странна логика ти ще се чувстваш по-добре, защото когато го ядосаш той ще се ядосва на теб и така сякаш те наказва, създава ти усещането, че си получаваш заслуженото.
Не се заблуждавай – времето си върши работата. Дай достатъчно време и случката, усещанията и вината ще се уталожат. Но не наказвай приятеля си междувременно.
Автор: Моника Цветкова