Не си мисли, че понеже си от мъжки пол това да изразяваш чувства е нещо забранено и недопустимо за теб, защото да не би момичето да те възприеме за нежен пикльо. Истината, друже, е малко по-различна.
Не й казвай как се чувстваш и никога няма да го узнае, разбере и после повярва. Ясно е, че действията говорят по-силно от думите. Но понякога и думите говорят по-силно от думите. Не върви само да показваш какво и как, защото понякога това е ужасно недостатъчно. Как можеш да покажеш на някого? Не можеш, е отговорът. Или можеш, но ще ти излезе доста скъпо. Кажи й го. Понякога е една такава приказка е достатъчна да направи цялата й седмица. Или поне първите три дена от нея. Защо да не й го кажеш?
Не я игнорирай. Заминал си на някъде и нямаш много време. Разбира се, че не си заминал, за да си пишеш с нея всеки ден от всяка седмица, но когато оставиш „заетото си време“ за оправдание всеки път, когато тя иска да те чуе значи нещо не е както трябва. Добре е да знаеш, че при подобни отговори на подобни въпроси можеш да получиш предложение за почивка. Тя не знае какво се случва при теб, не и нещата, които не й казваш. Логичната мисъл тук й казва, че или си си намерил по-приятно занимание – и да, под това имам предвид друго момиче – или ти е адски приятно да си свободен, лишен от присъствието на приятелката си.
Ако наистина ти предложи да съкратите комуникацията си за известно време, виждайки колко си зает, не приемай. Това не е капан и тя най-вероятно няма да си даде сметка колко не иска това до момента, в който не кажеш „окей“. Как ти хрумва да кажеш „окей“ на такова нещо не е ясно, но си го казал. Нека ти кажа какво става след това. Тя се чувства не приоритет в твоя свят. В твоя свят ти имаш много други неща за правене, това на никого не му убягва. В твоя свят тя знае как ти процедираш. Но се надява да е достатъчно важна, а ти да си достатъчно заинтересован, за да проявиш воля да бъде до нея повече. Макар не и физически. Няма правилен отговор на въпросите. Казваш, каквото ти дойде и както го чувстваш. Но ако наистина чувстваш, че е „окей“ да я оставиш – въпреки че да, тя го е предложила – а не ти да й предложиш поне да се опиташ да бъдеш там, когато тя има нужда от теб значи може би трябва да си помислиш. Казвал си й колко много я обичаш и колко много ти липсва, но мислиш ли го наистина? Ако си склонен да зарежеш трудностите, които имате и просто да не се чувате, докато нещата се уталожат, дали просто всъщност не ти пука достатъчно? Това е „окей“ стига да й го кажеш. Честността е високо ценена. По-добре кофти истина, отколкото красива лъжа, не?
Не забравяй, че и тя има неща. Използвам думата неща като заместител на „работа“, „проблеми“, „други неща“. При теб може би се случват повече, но когато човек се забавлява и му е гот забравя за проблемите на другарчето. Може би и от там идва тази „чил“ реакция на всичко, което тя ти каже, което в нормални обстоятелства би те накарало да се замислиш, зачудиш и заинатиш. Да си „окей“ с това да не си комуникираш с гаджето, което ти е казало, че и то има „неща“ и явно твоите „неща“ са ти много и не иска да те занимава със своите, й прави още едно „нещо“, за което трябва да мисли. Мисли малко и ти. Не бъди глупав, защото такива неща водят до други неща. После кого ще виниш?