Всъщност какво точно значи „да имаш връзка“ днес? Онлайн запознанствата, интернет чатовете, безразборният секс всеки ден с различни хора, които едва познаваш – това брои ли се за среща? Нужно ли е да правиш секс с някого, за да сте двойка? Както и обратното – ако не си готов да правиш секс с някого, значи ли, че не сте двойка? Ясно е, че когато един човек не излиза от мислите ти по цял ден, значи имаш ако не чувства, то поне симпатии към него. Нещо обаче не си е на мястото, някак не ти остава време за половинката..
Проблемът се локализира в това, че всекидневната рутина се повтаря, а чувствата и споделените емоции остават все по-назад в този забързан свят, изпълнен с виртуални атракции и технически занимания. Те все по-често включват машини, отколкото хора. А самите хора все по-често се чувстват комфортно докато механично правят нещо, по инерция и по навик, отколкото когато пред тях седи предизвикателство от естествен характер – това изглежда доста по-плашещо, отколкото разглеждането на Facebook от вкъщи. Свалките се случват през компютъра и през телефона – разговорът по скайп и разцъкването на компютърна игра се оказват по-задоволителни, отколкото истинската среща.
Компютърните игри определено имат своя собствен чар, обогатяват по различен начин и подаряват една нова перспектива на съзнанието ти. Но струва ли си цената на емоционалните отношения постоянното зомбиране в екрана на скъпия телефон? Не стигат ли 24 часа денонощие и за физическото, и за виртуалното? Толкова ли е невъзможен балансът между двете? Защо накрая не остава време за половинката? А приятелите, нямаш ли връзка и с тях, при това специална?
Денят започва с ежедневната рутина: ставаш, преглеждаш си известията, преглеждаш и фийда, какво ново, снимки, ивенти, новини по стените на приятелчетата, поглеждаш часовника и вече е време да излизаш от вас. В последния момент набързо изпращаш или смс, или съобщение в чата на любимия, което гласи „ Добро утро, мило, обичам те и ти пожелавам лек ден! Ще звънна при първа възможност!