Бактериалната вагиноза е една от най-често срещаните причини за вагинит. Преди години специалистите са смятали, че главният виновник за заболяването е бактерията Gardnerella vaginalis, но към днешна дата са на мнение, че в етиологичен аспект участие взима по-широк набор от бактерии.
Бактериалната вагиноза представлява вагинален флуор (течение) с рядка консистенция и сивкаво-белезникав цвят с неприятна миризма. Оплакванията обикновено се засилват след полов контакт. Симптомите при наличие на бактериална вагиноза са болка, парене при уриниране и дискомфорт по време на секс, който обаче се среща по-рядко в сравнение с някои полово-предавани инфекции.
Вагиналната флора се състои от аеробни и анаеробни бактерии. Лактобацилите са аеробни микроорганизми, които поддържат ниско pH на влагалището, като потискат развитието на анаеробната флора. Когато се наблюдава бактериална вагиноза има редуциране на лактобацилите за сметка на развитието на анаероби като Gardnerella vaginalis. За последното се смята, че формира своеобразен филм по повърхността на вагиналната лигавица с помощта на който остава резистентна на действието на водородния прекис и млечна киселина, образуван от Дрьодерплайновите бактерии, но и спрямо използваните за лечение антибиотични средства.
Както вече споменахме в етиологията на бактериалната вагиноза се обсъждат още някои микроорганизми. Сред тях са представителите на родове Mobiluncus, Bacteroides, Peptostreptococcus, Fusobacterium, Veillonella, Eubacterium. Други обсъждани патогени са Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Streptococcus viridans. За полимикробния характер на заболяването говорят няколко фактора.
При експериментални условия колонизация с Gardnerella vaginalis не провокира бактериална вагиноза, но такава се формира при колонизация с материал от вагинален флуор. Според данни медикаментът, използван масово в практиката – метронидазол, е неефективен спрямо Gardnerella vaginalis и третирането на колония от микроорганизма с основа не води до освобождаването на летливи амини със специфична миризма. Това е едно от най-солидните доказателства за изолирането на няколко вида ДНК при съвременни методи на генетични изследвания като PCR.
Бактериалната вагиноза не се счита за болест, предавана по полов път. Това всъщност е дисбаланс в състава на обичайната микрофлора.
Как се диагностицира бактериалната вагиноза?
По време на прегледа от специалист се установява флуор със сивкав цвят и рядка консистенция, покриваш влагалищната стена. Няма белези за възпаление. След изследване на флуора се отчита по-високо от обичайното pH > 4.5, а под микроскоп се наблюдават типичните за вагинозата ключови клетки. Те представляват епителни клетки, заобиколени от микроорганизми, придаващи им назъбен вид. Броят на лактобацилите е силно намален. При третиране с 10% калиева основа се установява миризма на риба заради отделянето на летливи амини.
Лечението на бактериалната вагиноза е медикаментозно, с антибиотици.