Защо е проблем да се виждаш с бившата си

„Приятелството може да прерасне в любов, но любовта в приятелство - никога“?  Много хора успяват да запазят взаимоотношенията си след тежка или по-малко тежка раздяла. Виждат се на кафе, ходя на кино, даже спят в един апартамент, ако поради някаква причина се наложи. Няма нищо лошо в това, освен че е признак на чувства. Все още не тотално мъртви чувства, които бушуват силно, когато сте близо един до друг. В една връзка винаги единият е по-влюбен, по-привързан, всичко по от другия. Или поне така казват. Склонна съм да се съглася… Същото важи и за раздялата. Ако тези двама души решат да поддържат връзка „приятелска“ – нещо, което никога не съм разбирала, единия винаги още таи чувства, докато другия смята, че нещата вече са приключили и всички са наясно с това. Така че „сега сме само приятели“.

 

 

Желая да споделя пълната простотия на това твърдение и от сега да обявя, че това в деветдесет процента от случаите е напълно невярно. Много често се случва така, че не разбираме веднага, когато се влюбим в някого. Обикновено нещо ни го подсказва в непредвидени моменти, в един кратък миг с този човек, който след секунда свършва и той обръща гръб, но мига вече е запечатан. Е, същото и с бившите. Мислим си, че сме преживели любовната драма, тази дълга история, пълна с обрати, смях, тъга и накрая завършила с трагичен край. Вярваме, че вече сме готови отново за света със същия човек под ръка, но статусът ви вече не е същия – само приятели сте. И след това отивате на кино с бившата. И докато ѝ подавате билета поглеждате за момент в големите ѝ красиви очи, които са ви гледали влюбено допреди три месеца, но сега в тях се чете главно безразличие към любовта ви, но егоистично желание да ви запази като мъжки другар. Не приятел, а мъжки другар. Мъжкия другар играе ролята на любовник в нужда; на някой, който ще ни гушне, когато се почувстваме самотни от поредния мъж, който ни е зарязал. Поглеждайки в очите ѝ си спомняте хиляди случки, почвайки от малките спомени – очи, загубени в чаровна усмивка; силен, заразителен смях; онзи път, когато сте тичали голи по плажа; всичките пъти, когато сте си говорили за деца. Очарователно. Но никак редно.

 

Нередно е. Особено, когато в живота ви вече има друг човек. Когото гледате в очите ѝ и твърдите, че я обичате. Трябва да разчистиш старото, за да дадеш път на новото. Ако не можете – тогава оставате в миналото и пускате бъдещето си. Без повече приказки.

 

Защото докато още общувате със старата си любов, към която се кълнете, че нямате никакви чувства, новата ви приятелка знае. Знае, че неспособността ви да се откажете от бившата не е защото много държите на нея като човек. Знае, че когато поглеждате в очите ѝ си мислете за онези пъти, когато е била ваша. Лично аз мисля, че е ваша отговорност да проявите уважение. Ако твърдите, че сте продължили напред – докажете го. Направете дръзката стъпка повече да не се отзовавате на вика на бившата си и новата ви приятелка ще оцени това, повече от всичко друго. Ще ѝ покаже, че ви пука за нея, за чувствата ѝ, за мнението ѝ. Ще ѝ докажете, че наистина е тя, а не другата.

 

Гледайте напред. Назад вече няма нищо. Там ще намерите само старите си чувства, ще преоткривате старите си спомени. Не застивайте в тези моменти. Така може да изпуснете хубавите неща, които минават покрай вас.

Автор: Моника Цветкова