Със сигурност си чувала шегата: „Какво детенце очаквате? Всъщност то само ще си реши като порасне“.
Истината е, че живеем в свободни времена и всеки сам решава как да изглежда и с кого да си ляга. Представителите на силния пол не се привличат само от жени, а дамите не се привличат само от мъже.
Хората, които харесват и мъже, и жени, обикновено ги наричат „бисексуални“, но това всъщност ограничава избора на партньора ти, който може да бъде хетеросексуален, транссесксуален или в търсене на себе си.
И така се ражда терминът „пансексуален“, т.е имаш свободата да си привлечен от всяко човешко същество, но не заради неговите полови белези и сексуална ориентация, а заради това, което е.
Пансексуалността надскача границите на половете и хомосексуализма, защото взаимоотношенията между хората зависят от вътрешните им качества, а не от тяхната полова принадлежност.
Интересен е фактът, че въпреки че в днешно време хората са свободни и не трябва да прикриват истинската си същност, понякога те страдат от това.
Актьорът Мат Бомър, например, не е получил главната роля във филма „50 нюанса сиво“, защото няма как хомосексуалист да пресъздаде главния герой в женски фантазии.
Все по-често ще чуваме около себе си думата „пансексуалност“ , дали ще я приемем или не, зависи от самите нас, от нашата толерантност и вътрешни граници.