Всеки е чувал за любовта, а някои дори знаят какво представлява тя. Но наясно ли си с понятието „псевдолюбов“? Това всъщност е описваната в книги и филми „велика любов“, която в действителност обаче не е такава.
Много хора правят грешката да идеализират партньора си и да го боготворят, без той да заслужава това. Човек е склонен да проектира своите личностни положителни качества върху половинката си и да гледа на него като на божествено създание.
В такава връзка този, който обича, е склонен да се лиши от цялото си чувство за мощ и вместо да се себеоткрие, той губи собствената си личност в обожаване на половинката си. Разбира се, тези връзки няма как да съществуват дълго време, защото никой не е в състояние да оправдае очакванията на своя идолопоклонник. Раздялата идва и този, който има нужда от божество, на което се кланя, си търси ново такова в лицето на друг човек. И така се получава един омагьосан кръг.
Интересното при тези връзки са интензивността и внезапността на любовната авантюра. Често тя се описва като истинска, голям любов. Но тя не е такава. Реално тя само илюстрира неудовлетворението и отчаянието на идолопоклонника.
Псевдолюбовта може да бъде сантиментална. Интересното при нея е, че тя се изживява единствено във въображението. Хората обичат да гледат любовни филми, да четат любовни романи и да слушат любовни песни. Всички неизпълнени желания за любов, които имат, те търсят именно в гореспоменатите неща. Има доста двойки, които изживяват чувството на любов, но не един към друг, а заедно. Когато те имат общи мечти за любовта и връзката помежду им, те са заедно, когато те изчезват и двамата паднат от високо и се приземят, взаимоотношенията им рязко се обтягат.
При сантименталната любов се наблюдава и откъсване от времето. Една двойка може да се вълнува всеки път, когато си спомни за любов в миналото или пък често да си мечтае за своята бъдеща любов. Има много двойки, които в момента не се чувстват добре заедно, но не се разделят, защото ги крепят мечтите за любовта, която ще имат в бъдеще. В днешно време, за съжаление, много хора живеят в миналото или в бъдещето, но не и в настоящия момент! А животът е тук и сега!
При много връзки се наблюдава следната тенденция – единият партньор е в състояние да видите най-дребните слабости и недостатъци на половинката си, но в същото време не се притеснява за своите и е склонен да обвини другите за нещата, които не му харесват. Ако и двамата партньори са такива, както често се случва, връзката се превръща във взаимно приписване на собствените чувства към половинката. Ако ти си ревнив, мнителен и нерешителен човек, започваш да обвиняваш гаджето си за същите неща, без значение, че нямаш причина да го правиш. И тогава има два варианта – или ще го накажеш за качествата, които „притежава“ или ще се опиташ да му помогнеш.
При двойките, които вече имат деца, се наблюдава приписване на собствените им проблеми. Често родителите искат да реализират неосъществените си мечти посредством своите наследници. Това обаче често не се получава и води и до провал на децата. Не бива да забравяме, че нашите мечти са си наши мечти и не бива да ги осъществяваме чрез посредници, както и че не е правилно да казваме на другите как да живеят живота си, без значение дали са ни деца или не.