Ревността е онази нежелана гостенка, която се отбива във всяка връзка, а в някои присъства трайно. Тя разпалва нежеланите конфликти между мъжа и жената. В моменти на ревност ние изпитваме болка, гняв, подозрение.
Понякога действията ни обаче унижават нас самите и половинката ни. Ревността невинаги е оправдана и ето защо много терапевти гледат на нея като на психологически проблем или душевна травма, която сме получили в детството си. И в двата случая трябва да можем да я потиснем или преодолеем. Защото ревността съсипва не само отношенията, но и пречи за създаването на нови такива.
Ревнивите хора живеят в едно непрекъснато подозрение и страх, което само ги изтощава психически. Те не могат да се отдадат пълноценно на връзката и всяка следваща протича по един и същи начин за тях.
Чувстват се несигурни в любовта на партньора и в собствените си качества. Но когато всичко е в границите на нормалното, ние дори се чувстваме леко поласкани, че половинката изпитва ревност, когато някой ни ухажва.
Другата крайност е, когато без видима причина единият, най-често мъжът, е обсебен от мисълта, че половинката изневерява или че флиртува. Тогава, за съжаление, често се стига дори и до физическо насилие над жената. Връзката между двамата е обречена и е най-здравословно да бъде прекратена.
Ревността разпилява връзката на парченца. Тя измества положителните емоции и ги заменя с други, ненужни. Но тя не е непреодолима.
Има решение на проблема.
Опитайте се да не шпионирате постоянно партньора си. Ровенето в телефона, профилите в социалните мрежи и какво ли още не, често не дават отговор на вашите подозрения.
Поговорете с половинката, може да не съществува реална заплаха за вашата връзка. Ако не можете сами да се справите и имате нужда да говорите за ревността и да откриете първоизточника, тогава се консултирайте с психотерапевт. Най-важното е да я държите на разстояние от вашата връзка, доколкото е възможно.