Всеки човек има различно виждане относно връзките. За някои ревността е признак на любов, според други трябва да има равнопоставеност между партньорите, а трети са на мнение, че няма нищо по-хубаво от отворената връзка. Но този тип взаимоотношения са подходящи само за широко скроени и сексуално разкрепостени хора.

 

Какво представлява отворената връзка?

 

Това всъщност е открита договореност между партньорите, които директно си заявяват, че ще си изневеряват, но това не бива да е повод за скандали, защото е част от техните уговорки. Обикновено единият не е особено съгласен с този тип взаимоотношения, но се съгласява, за да може да задържи човека до себе си. Но помнете, че стигне ли се до момента единият да поиска „затворената“ връзка да стане „отворена“, то явно нещата помежду им куцат и това е начин лека-полека двамата партньори да се отдалечат един от друг.

 

 

За някои двойки отворената връзка е нещо полезно, което реално заздравява взаимоотношенията им. Известно време ще имат контакт и с други хора, но това ще им даде възможността да оценят човека до себе си и отново да искат да бъдат само с него. Стигне ли се до отворена връзка има два варианта – или партньорите ще станат по-близки отвсякога или постепенно ще се отчуждят и разделят. Всичко зависи от тяхната нагласа и дали според тях верността е нещо, което е нужно, за да бъде една връзка пълноценна или просто е нещо, което „трябва да се прави“, защото такова е общественото мнение.

 

Повечето хора не изневеряват, не защото НЕ искат, а защото се притесняват, че това може да доведе до изневяра на партньора им, а мисълта, че тя/той ще бъде с друг/а ги подлудява. Тези хора определено не са в състояние да имат отворена връзка.

 

Специалистите са на мнение, че този тип взаимоотношения има позитивно влияние върху сериозните връзки, когато двама души искат да разнообразяват личния си живот, но в същото време държат на половинката си. За да не стават излишни недоразумения, хубаво е партньорите предварително да си поставят някои граници относно отворената връзка, която ще има занапред. След известно време или ще се разделите, или ще „затворите“ взаимоотношенията си и няма да имате нужда повече от контакти с други хора. Времето ще покаже.

 

Все още са малко хората, които искат и харесват този тип взаимоотношения. Всеки се кълне, че е верен на половинката си, дори когато редовно изневерява. Това се прави поради две причини – за да не нарани човека до себе си и за да се застрахова, че ще му изневерят, за да станат квит.

 

Има ли смисъл да бъдем с човек, на когото сме готови да изневерим? Това любов ли е? Истинската любов не ни ли кара да искаме целувките, прегръдките и ласките на точно определен човек, а не на всеки, който ни се стори симпатичен? Наистина ли понякога двама души се нуждаят от отворена връзка, за да се оценят? Всеки сам решава за себе си...

Автор: Ралица Солакова