Самотата и аз

В началото беше забавно-повече време да прекарвам с приятели,можех да се отдам на хобитата си,да се грижа за задълженията си.Имах време за всичко което си пожелая за среши разходки кафета и т.н.Но с колкото повече хора се срещах толкова повече се нат

В началото беше забавно-повече време да прекарвам с приятели,можех да се отдам на хобитата си,да се грижа за задълженията си.Имах време за всичко което си пожелая за среши разходки кафета и т.н.Но с колкото повече хора се срещах толкова повече се натъквах на мисълта че съм сам...Нещо ми липсваше,имаше някаква празнина в мен, която въпреки ,че не се забелязваше от близките и приятелите ми,аз я усещах.Това чуство ме връхлиташе навсякъде и по всяко време-когато гледах как влюбените двойки се разхождат в парка,когато пуснат поредния любовен филм по телевизията или просто когато слушам музика и случайно попадна на някоя тъжна балада.А и да не е балада днес във почти всяка песен се пее за любовта...А аз не исках нищо повече от това да обичам и да бъда обичан.Никой не можеше да прочете самотата в очите ми...всички виждаха моята усмивка,породена от безгрижност,което беще доста далеч от истината.И това че никой не ме разбираше ме караше да се чуствам все по тъжен и самотен.
Някои биха казали че не съм търсил достатъчно усърдно-може би са прави но аз бях готов да жертвам всичко за любимия човек-какво повече от това?Но той просто го няма....Всяка вечер в леглото аз не мога да заспя-измъчва ме мисълта за самотата и единственото ми успокоение е че тя няма да е вечна-някой ден и аз ще се сблъскам с любовта и то така че няма да се усетя кога ми е "завъртяла" главата....И всеки ден със новия изгрев и новия ден в мен се заражда нова надежда - че днес е денят в който ще Я срещна....Не съм спрял да се надявам,не спирайте и ВИЕ!Тя може да е на следващата пресечка кой знае... Автор: Александър Ненов