Любов или влюбеност

Радост, емоции, еуфория, желание, възбуда -  всички тези чувства ние изпитваме,  когато сме влюбени.  Естествено,  с течение на  времето, всички тези  силни емоции се уталожват и силните изблици изчезват. При пов

Радост, емоции, еуфория, желание, възбуда -  всички тези чувства ние изпитваме,  когато сме влюбени.  Естествено,  с течение на  времето, всички тези  силни емоции се уталожват и силните изблици изчезват.

При повечето хора еуфорията преминава в зрели и улегнали отношения. Но има  други, които не могат да живеят без усещането за нещо ново, без тази еуфория, която получават именно  по време на влюбването.

Именно такива хора започват романи отново и отново, разочароват се,  но  пак продължават, защото  само влюбеността дава смисъл на живота им и подхранва емоциите им.  Те изпадат в депресия, ако не са влюбени.

Вечно влюбеният човек може да има семейство, деца. Това, обаче, съвсем не му пречи  непрекъснато да търси идеала и нови усещания.  Ако пък вечно влюбеният е свободен, той започва да изпитва силно чувство за самота, не му върви в личния живот...

Всеки от нас има идеален образ за любимия човек.  Някои толкова зациклят върху тези романтични илюзии, че не забелязват реалността.

Има разлика между влюбеността и любовта. Любовта се гради не  на  неизвестността, а на доверието  и приемането на реалния човек с всичките му недостатъци.  Прелестта на любовта е именно в това - да си самият себе си.

Когато обаче някой се намира  в началната романтична фаза на отношенията, той  подсъзнателно избягва по-дълбоките чувства.  Страхът да не изгуби контрол над себе си  и да не изпадне в зависимост от любимия човек , пречи  на отношенията да се развиват.

Когато хората се сближат, им се налага да свалят маските си. Тогава вечно влюбеният бързо губи интерес към случващото се, защото всичко отново не е такова, каквото  на него му се иска и до него  има не идеален партньор, а обикновен човек, със своите недостатъци и проблеми.  Всичко не е така романтично и възвишено. И  изходът е  един - отново се превключва на друг обект...

Този човек  е готов да се влюбва отново и отново, само и само да не остава насаме със себе си.  Любовта по принцип придава на живота цел, а на съществуването - висш смисъл. Но ако искате да запълните своя емоционален вакуум по изкуствен път, за сметка на лъжливо любовно чувство - всичко това може да се превърне в отрова.

Зрелите отношения са възможни само при емоционална пълнота, когато човек е способен да споделя любовта и емоциите си с другия.

Дали любовта помага да забравим другите си проблеми? Така е, дори,  ако романът не е много успешен, все пак ние забравяме останалия свят, защото напълно се отдаваме  на решаването на любовните проблеми.

Някои хора започват отношения, защото в живота  не им  достига цел, страст.  Те направо си измислят любов. Рано или късно обаче, такава връзка приключва и тези хора отново остават насаме със себе си.

За съжаление, влюбеността не помага да се решат съществуващи проблеми, те помагат  за себе си с все по-голяма сила, а щом еуфорията премине,   депресията се задълбочава.
Ако пък се пробвате с ново влюбване, следва още по-голямо разочарование.

Мнението, че прекалено влюбчивите хора са просто хиперсексуални е погрешно - в действителност  те се ръководят не от темперамента, а от банален страх.

Само като изпълните живота си със смисъл, ще можете да изградите щастливи  отношения, неизискващи  постоянен  допинг.  Намерете си достойна цел в живота.  Научете се да получавате емоции от нещо друго, което да изпълва живота ви.  Колкото повече емоционално изпълнени сте вътрешно, толкова по-малко външни стимули ще са ви необходими, за да сте щастливи. 

Или както казва Оскар Уайлд: "Когато човек се влюбва, започва с това, че мами себе си, а завършва с това, че мами другите..."
Автор: Тони