Ревността е много неприятно чувство, много сложно явление и, за да възникне, въобще не са й необходими обективни причини. За да се преборим с нея, обаче, е добре да знаем как действа тя, защо я изпитваме и дали можем да предотвратим пристъпите й.
Ревността може да избухне заради различни преживявания, които на пръв поглед нямат никакво отношение към конкретна ситуация. Именно тези първопричини, обаче, обясняват защо ревнуваме.
Правим го, например, защото се сравняваме с реална или въображаема съперница.
Може би им завиждаме за красотата и женствеността, или пък си мислим, че за евентуална изневяра сме виновни именно ние, или пък си внушаваме, че не сме достатъчно хубави или умни... Тогава причината за ревността е в чувството за непълноценност...
Всяко от горните преживявания може да се превърне в причина за ревността. Или, иначе казано, причина за ревността е не толкова поведението на партньора, колкото нашите убеждения и представи за нас самите, за мъжете въобще и за отношенията с тях. Затова трябва да си изясним нещата и да си направим задълбочен психоанализ.
Как обаче можем да се справим с пристъпите на ревност, които застрашават да разрушат връзката ни?
Най-важното в такива случаи е да не позволим на това противно чувство да диктува поведението ни. За да си върнем самоконтрола, трябва да си припомним случаи, когато ни е било добре, после да заменим образите, които предизвикват ревността ни с тези, които ни успокояват и въодушевяват. Ще е добре, ако правите това всеки път, когато в главата ви изникнат мисли за възможна изневяра...
Автор: Тони
Ревността може да избухне заради различни преживявания, които на пръв поглед нямат никакво отношение към конкретна ситуация. Именно тези първопричини, обаче, обясняват защо ревнуваме.
Правим го, например, защото се сравняваме с реална или въображаема съперница.
Може би им завиждаме за красотата и женствеността, или пък си мислим, че за евентуална изневяра сме виновни именно ние, или пък си внушаваме, че не сме достатъчно хубави или умни... Тогава причината за ревността е в чувството за непълноценност...
Всяко от горните преживявания може да се превърне в причина за ревността. Или, иначе казано, причина за ревността е не толкова поведението на партньора, колкото нашите убеждения и представи за нас самите, за мъжете въобще и за отношенията с тях. Затова трябва да си изясним нещата и да си направим задълбочен психоанализ.
Как обаче можем да се справим с пристъпите на ревност, които застрашават да разрушат връзката ни?
Най-важното в такива случаи е да не позволим на това противно чувство да диктува поведението ни. За да си върнем самоконтрола, трябва да си припомним случаи, когато ни е било добре, после да заменим образите, които предизвикват ревността ни с тези, които ни успокояват и въодушевяват. Ще е добре, ако правите това всеки път, когато в главата ви изникнат мисли за възможна изневяра...