Всяко момиче си мечтае да стане любима и щастлива жена и да има късмет да намери прекрасния принц... Уви, малко успяват да го постигнат. Никой обаче не може да отговори на въпроса защо става така.
Векове хората са разработвали практики за постигане на вътрешна хармония, но няма една единствена рецепта и всеки има свой път към щастието.
У доста жени съществува някакъв древен инстинкт да се жертват за мъжа. Понякога към това ги тласка страхът да не би да станат ненужни и самотни. Защото жените не търпят самотата. Понякога заявяват , че не са самотни, а просто независими и свободни, но, като че ли, с това искат да убедят предимно себе си.
Жените жертват за мъжете всичко: времето си, свободата си, независимостта си, професионалното израстване, общуването с приятелките, гордостта си, себе си и... за да бъдем по-точни - младостта си и целия си живот.
А какво получават в замяна? При всяка, разбира се, е различно, но все пак мъжете малко или много са устроени еднакво и си приличат. Те изискват грижи и внимание, уют и комфорт, те са егоистични и ревниви. Освен това, мъжката ревност не е нищо друго освен чувство за собственост и желание мъжът да бъде в центъра на вниманието.
Естествено, в един момент има ответна реакция - жените се озлобяват, крещят, но търпят и тайничко се радват на тези, които ги “обичат”. Това се среща много често.
Повечето мъже потискат жените, те не им позволяват да разкрият собственото си “аз”. И, за съжаление, много жени са готови да се подчиняват на тези мъже и се самоубеждават, че са щастливи. А мъжете в същото време не жертват нищо...
Може пък самите жени да са устроени така /или поне някои от тях/ - нужен им е някой, за когото да се грижат, да се жертват. Явно женското щастие е такова - загадъчно и саможертвено .