Да се отскубнеш от котвата на спомена

Забравянето е актът на освобождаване от ненужния минал опит. То е необходимо действие, което настъпва с изминаване на време. Според Фройд е защитен механизъм, и с право, по отношение на онези неприятни спомени, които ни се ще да изтласкаме по-далеч о

Забравянето е актът на освобождаване от ненужния минал опит. То е необходимо действие, което настъпва с изминаване на време. Според Фройд е защитен механизъм, и с право, по отношение на онези неприятни спомени, които ни се ще да изтласкаме по-далеч от мислите си – обидата, несподелената любов, неуспеха и т.н. Обаче как да осъществим това “пречистване”, ако миналото ни преследва?

Миналото, което носим като сянка зад гърба си, успява успешно да застане и пред нас – като спънка на пътя ни. Т.е. непрекъснатото спомняне, сравняването на преди и сега, на този и онзи човек затруднява осъществяването на желана ситуация, защото кара човека да бъде живеещ в нищото – без минало, защото си е отишло и без настояще, защото не го желае такова.

Така човек се хваща в собствения си капан и не реализира едно мечтано бъдеще, защото сега тъпче върху идеята, че е неспособен да промени нещата. Това личи в разрушителните самовнушения, в които присъства “съм” – Такъв съм. Непохватен съм.  Глупав съм. и т.н., защото те са изградени на основата на миналия опит и действат освен като добро оправдание за това защо нещата не се случват както искам, и като пречка да се случи нещо желано. Това категорично са самовнушения, защото правилното време за глагола е миналото време – Такъв съм бил. И затова не съм успял.

Този тип вярвания имат два източника – внушение от другите и от себе си. Но оценките, които ни дават другите могат да бъдат проблем, само ако се превръщат в оценки на самите-нас. Тогава това “аз съм, какъвто съм” означава “и не искам да бъда повече от това”, а това означава, че “няма да променя живота си”. Това е кофти капан. Успешно оправдание, бягство от отговорност да поемеш риск за промяна, мързел за развитие и стоене на една и съща, но пък сигурна, позиция, т.е. вечно недоволство, нещастие.

Успехът във всяко действие се състои в желанието за него и в непрекъснатия мисловен процес  върху това какво да направиш от настоящата позиция насетне, за да постигнеш желаното. Точно затова закотвяния още на стартовата линия със самовнушения от типа “аз съм неможещ” трябва да се избегнат предварително. Първо си отговори на въпроса – защо имаш това вярване от миналото? Отдели си време да го анализираш, да направиш усилие да видиш максимално много гледни точки по случая и тогава асимилирай, че това твърдение не ти е необходимо повече, защото тип речи да стигнеш до своя цел, най-малкото да се развиеш и да намелиш начина да бъдеш щастлив и по-щастлив.

Запомняме това, което има значение за нас и затова опитът ни представя  своите стари истини(някога са били значими)и ни пречи да направим крачка напред – със страх до провал, със страх, чe ще стане като в миналото и Аз отново ще бъда недоволен.

Само че страхът лежи в основата на всички пречки и негативни вярвания, за себе си и способностите си и единственият начин да се преодолее е да се осъзнае както наличието му, така и това колко е лъжлив. Ако те е страх да поемеш риска, няма да те е страх много повече, ако просто го направиш. Важно е да си родиш желание за промяна, да решиш какво искаш и накрая осъществяването на целта е най-ледно – пробване до резултат. Ако разбереш какво наистина искаш, успехът е неизбежен :) Автор: Александър Ненов