Фармацевтичният пазар е наситен с контрацептивни препарати. Всяка жена вече може сама да програмира своята бременност. Но тук изникват две пречки, особено за младите момичета: непознаване на функциите на репродуктивните си органи /яйчниците и матката/ и механизма на действие на контрацептивите. Затова консултацията с гинеколог е задължителна.

Яйчниците имат две  функции: да "фабрикуват" зрели яйцеклетки и да секретират хормоните естрадиол /отговорен за развитието и узряването на яйцеклетките/ и прогестерон, който подготвя матката за имплантация на оплодената яйцеклетка. Тяхната секреция е тясно свързана с хипоталамуса и хопофизата. Под контрола на хипоталамуса, хипофизата секретира два хормона, активиращи яйчниците: фоликулостимулиращ и лутеинов /според началните букви на латинското им название  FSH и LH/. Първият стимулира формирането на яйцеклетките, вторият - узряването им.

Контрацептивните таблетки съдържат два вида синтетични хормони, естрогени и прогестагени, имитиращи естествените. Могат да се използват поотделно или комбинирано. Въведени в организма чрез таблетки, те блокират хормоналната връзка между хипофизата и яйчниците. Хипофизата не може да различи изкуствено внедрените хормони от естествените и при  "наводнението"" на организма със синтетични хормони, считайки, че яйчниците функционират нормално, тя преминава в покой и  престава да ги стимулира. Функцията на яйчниците се нарушава:  не се произвеждат нормални яйцеклетки.

Както при използването на всяко лекарство и при контрацептивите има контраиндикации. Те не трябва да се предписват на жени с рак, със сърдечно заболяване, в флебити или емболии, с високо кръвно налягане. Някои от контрацептивите предизвикват хипертония и повишена съсирваемост на  кръвта. От важно значение е и строгото съблюдаване на дозировката. Спазването на контраиндикациите и дозировката правят контрацептивите напълно безопасни.
Важно е и да се вземе под внимание възрастта и дали жената е раждала или не. Например при млади, нераждали, се предпочита предписване на прогестаген, който коагулира секрета на маточната шийка и препречва пътя на сперматозоидите.

За сигурна контрацепция винаги е необходима предпазливост. Например, ако се забрави вземането на една таблетка прогестаген, следва да се използва презерватив в продължение на 8 дни. Някои медикаменти, като антиепилептичните и противотуберкулозните  спомагат за бързото разпадане на контрацептивите. Затова при изписване на други препарати, пациентката следва да информира лекаря.

Съществува  и още един вид контрацепция, т.нар. спешна контрацепция. Този метод не е истинска контрацепция. Той се извършва при непредпазливо сношение. Трябва да се вземат бързи мерки, колокото по-рано, толкова по-резултатно и не по-късно от три дни. Тук се използват комбинирани препарати и в големи дозировки, които предизвикват сериозно смущение на хормоналното равновесие.

Съществуват доста грешни становища по отношение на контрацептивите. Не е вярно, че след продължително използване на контрацептиви не може да се забременее. Не е вярно също, че от контрацептивите се пълнее.  В случай, че се напълнее, контрацептивът не е подходящ и трябва да се замени с друг. Грешно е  и становището, че  тези препарати предизвикват рак. Сериозна заблуда е да се мисли, че  оралните контрацептиви  предпазват от сексуално предавани инфекции. Жените, които са използвали дълго време контрацептиви и желаят да имат деца, е добре да се въздържат от забременяване два месеца след спирането им.
Автор: Албена Иванова