Ще започна своята история още от самото начало..
Преди повече от година живота ми беше перфектен! Нямах никакви проблеми! Имах най-добра приятелка, която познавах от пет-годишна и на която се доверявах за всичко! Имах и приятел, с който бяхме заедно близо две години и с който се обичахме адски много!
Един път излязохме на кафе и моята приятелка каза, че ще ме запознае с едно момче, с което се срещат от скоро. И така.. запозна ме.. но най-странното беше, че още щом го видях, почувствах нещо.. нещо, което не бях изпитвала до сега! Не бих казала, че беше любов от пръв поглед, а по скоро нещо, което не ми позволяваше да си отделя очите от него! Несравнимо чувство, което не бих могла да опиша с прости думи!
И така мина доста време от това наше запознанство, от тогава не се бяхме виждали, а моята приятелка всеки ден ми говореше колко много го обича и колко е щастлива с него. Най-лошото не беше, че имах нещо към гаджето на НАЙ-ДОБРАТА ми приятелка.. а, че не можех да го изтрия от съзнанието си дори за ден, въпреки, че се видяхме само за 15мин.
Мина доста време и един път се видяхме отново. Аз го поздравих и му намекнах нещо от сорта: "Каде е гаджето ти?" а отговора му беше: "Вече не ми говори за нея!". Аз не казах нищо повече, но приятелката ми по-късно разказа, че вече не са заедно, защото той я е оставил! Тя беше много зле и се опитвах да я успокоя! Но докато се опитвах да утеша най-добрата си приятелка, започнах да се виждаме все по-често (по случайност) със бившия й. Говорехме си като приятели, но беше явно, че между мен и него имаше някаква тръпка, която не мога да обясна, важното беше, че я имаше! Една вечер се видяхме (пак по случайност) ииии.. бяхме заедно.. беше най-щастливата вечер в живота ми! Така изневерих не само на приятелката ми, а и на моят приятел, който обичах, или поне така си мислех до този момент. Естествено с него се разделихме веднага. Нямаше смисъл да съм с него вече, щом съм пожелала друг! С приятелката ми също приклщчихме всякакви отношения.. за нея ме болеше най-много! И след всички тези жертви, момчето, заради което направих всичко това, спря да ме търси! Аз също спрях, все пак имам някакво достоинство.. но ме много болеше за него! След време (преди три месеца) започнах всичко на ново и тръгнах с друго момче, което много харесвах и ТОЙ пак се сети за мен.. пак се сети, че съществувам! Е.. приключих и със второто момче отново заради НЕГО, а той отново спря да ме търси и ми каза, че съм направила много голяма грешка, като съм тръгала с друг! И сега не знам дали всичко е приключило, или пак ще ме потърси! Важното е, че аз вече не мога да го чакам! Той явно иска винаги, когато ми се обади или ми пиша, аз да съм свободна за него! Но аз не искам само това.. отказвам се вече от него окончателно!
Само да поясна, че ne съм спала с него, защото от всичко това написано от мен, повечето биха си помислили, че ме търси само за това, но не беше така.. между нас имаше много силни чувства, само, че на него му се носи славата на playboy и не би си позволил да има сериозна връзка, докато аз именно от това имам нужда!
Истината е, че след толкова неща, които направих, всеки би казал за мен, че съм ужасен човек.. предателка.. и още много ЛОШИ неща! Аз самата мисля, че не заслужавам никога прошка за това, което направих и знам, че по този начин предадох не само близките си.. но и себе си!
Но тази любов.. как мога да го забравя просто ей така?! Това беше първата ми истинска любов.. и след всичко преживяно осъзнавам, че с него съм имала много малко хубави моменти, а загубих всичко останало, загубих всички, които ме обичаха! Но аз го обичам адски много! Само човек, който обича истински знае, какво е да се жертваш за човека, който управлява целия ти живот, човека, за който би направил всичко! Винаги си повтарям, че той ако е искал да е с мен, е щал да направи всичко възможно, както направих аз! Явно просто не го е искал толкова, колкото аз!
Тази любов остана неосъществима.. може би винаги ще си остане такава, но важното е поне, че след време ще мога да кажа: "Някога обичах някого.. ИСТИНСКИ!!!"...
Автор: Александър Ненов
Преди повече от година живота ми беше перфектен! Нямах никакви проблеми! Имах най-добра приятелка, която познавах от пет-годишна и на която се доверявах за всичко! Имах и приятел, с който бяхме заедно близо две години и с който се обичахме адски много!
Един път излязохме на кафе и моята приятелка каза, че ще ме запознае с едно момче, с което се срещат от скоро. И така.. запозна ме.. но най-странното беше, че още щом го видях, почувствах нещо.. нещо, което не бях изпитвала до сега! Не бих казала, че беше любов от пръв поглед, а по скоро нещо, което не ми позволяваше да си отделя очите от него! Несравнимо чувство, което не бих могла да опиша с прости думи!
И така мина доста време от това наше запознанство, от тогава не се бяхме виждали, а моята приятелка всеки ден ми говореше колко много го обича и колко е щастлива с него. Най-лошото не беше, че имах нещо към гаджето на НАЙ-ДОБРАТА ми приятелка.. а, че не можех да го изтрия от съзнанието си дори за ден, въпреки, че се видяхме само за 15мин.
Мина доста време и един път се видяхме отново. Аз го поздравих и му намекнах нещо от сорта: "Каде е гаджето ти?" а отговора му беше: "Вече не ми говори за нея!". Аз не казах нищо повече, но приятелката ми по-късно разказа, че вече не са заедно, защото той я е оставил! Тя беше много зле и се опитвах да я успокоя! Но докато се опитвах да утеша най-добрата си приятелка, започнах да се виждаме все по-често (по случайност) със бившия й. Говорехме си като приятели, но беше явно, че между мен и него имаше някаква тръпка, която не мога да обясна, важното беше, че я имаше! Една вечер се видяхме (пак по случайност) ииии.. бяхме заедно.. беше най-щастливата вечер в живота ми! Така изневерих не само на приятелката ми, а и на моят приятел, който обичах, или поне така си мислех до този момент. Естествено с него се разделихме веднага. Нямаше смисъл да съм с него вече, щом съм пожелала друг! С приятелката ми също приклщчихме всякакви отношения.. за нея ме болеше най-много! И след всички тези жертви, момчето, заради което направих всичко това, спря да ме търси! Аз също спрях, все пак имам някакво достоинство.. но ме много болеше за него! След време (преди три месеца) започнах всичко на ново и тръгнах с друго момче, което много харесвах и ТОЙ пак се сети за мен.. пак се сети, че съществувам! Е.. приключих и със второто момче отново заради НЕГО, а той отново спря да ме търси и ми каза, че съм направила много голяма грешка, като съм тръгала с друг! И сега не знам дали всичко е приключило, или пак ще ме потърси! Важното е, че аз вече не мога да го чакам! Той явно иска винаги, когато ми се обади или ми пиша, аз да съм свободна за него! Но аз не искам само това.. отказвам се вече от него окончателно!
Само да поясна, че ne съм спала с него, защото от всичко това написано от мен, повечето биха си помислили, че ме търси само за това, но не беше така.. между нас имаше много силни чувства, само, че на него му се носи славата на playboy и не би си позволил да има сериозна връзка, докато аз именно от това имам нужда!
Истината е, че след толкова неща, които направих, всеки би казал за мен, че съм ужасен човек.. предателка.. и още много ЛОШИ неща! Аз самата мисля, че не заслужавам никога прошка за това, което направих и знам, че по този начин предадох не само близките си.. но и себе си!
Но тази любов.. как мога да го забравя просто ей така?! Това беше първата ми истинска любов.. и след всичко преживяно осъзнавам, че с него съм имала много малко хубави моменти, а загубих всичко останало, загубих всички, които ме обичаха! Но аз го обичам адски много! Само човек, който обича истински знае, какво е да се жертваш за човека, който управлява целия ти живот, човека, за който би направил всичко! Винаги си повтарям, че той ако е искал да е с мен, е щал да направи всичко възможно, както направих аз! Явно просто не го е искал толкова, колкото аз!
Тази любов остана неосъществима.. може би винаги ще си остане такава, но важното е поне, че след време ще мога да кажа: "Някога обичах някого.. ИСТИНСКИ!!!"...