Любов ли ?Кой може да обясни това чуство-човек,който го е изпитал или човек,който е достатъчно умен за да обясни от къде идва?
Сърцето!Този орган без ,който живота е немислим водещ се и за символ на любовта.Любовта не е ли въпрос на навик или е найстина любов?
На тези въпроси не мога да си отговоря,но знам едно за мен любовта е навик,необходимост от човек обичащ същите неща както теб,мислещ като теб...,който не може да диша и не може да си представи живота без теб...така аз си обяснявам любовта.До сега любов не мисля,че съм изпитала,мисля,че съм изпитала “навикът ”,който смятам за любов.Навик ,който една година не ме остави да дишам,и всяка минута,която се сетя за този човек да потръпвам...бях готова на всичко за тази “любов”,но не получих нищо в замяна...Получих само фалшиви обещания, празни думи,а след това много болка и тъга..и отново обещания ,и отново нищо...в това постоянство мина тази една година и аз не се отказвах вялвах и вярвах,че има надежда за нас,но уви нямаше...Сама се убеждавах,че трябва да се отделя от тази фалшива любов,но е трудно да знаеш,че го мислиш,а в същото време правиш точно обратното.И се самоубеждавах,че ще успея да го забравя ,но немога и не мога..това чуство е-по силно от мен...Не мога да бъда толкова силна и не мога да застана срещу себе си ,когато всичко в мен крещи отново да му дам шанс и отново да страдам.
Не знам дали това е любов ,не знам дали ще получа някога нещо в замяна на нея,но знам ,че не мога без нея...
За мен дилемата любов или навик ще остане нерешена !
Автор: Александър Ненов
Сърцето!Този орган без ,който живота е немислим водещ се и за символ на любовта.Любовта не е ли въпрос на навик или е найстина любов?
На тези въпроси не мога да си отговоря,но знам едно за мен любовта е навик,необходимост от човек обичащ същите неща както теб,мислещ като теб...,който не може да диша и не може да си представи живота без теб...така аз си обяснявам любовта.До сега любов не мисля,че съм изпитала,мисля,че съм изпитала “навикът ”,който смятам за любов.Навик ,който една година не ме остави да дишам,и всяка минута,която се сетя за този човек да потръпвам...бях готова на всичко за тази “любов”,но не получих нищо в замяна...Получих само фалшиви обещания, празни думи,а след това много болка и тъга..и отново обещания ,и отново нищо...в това постоянство мина тази една година и аз не се отказвах вялвах и вярвах,че има надежда за нас,но уви нямаше...Сама се убеждавах,че трябва да се отделя от тази фалшива любов,но е трудно да знаеш,че го мислиш,а в същото време правиш точно обратното.И се самоубеждавах,че ще успея да го забравя ,но немога и не мога..това чуство е-по силно от мен...Не мога да бъда толкова силна и не мога да застана срещу себе си ,когато всичко в мен крещи отново да му дам шанс и отново да страдам.
Не знам дали това е любов ,не знам дали ще получа някога нещо в замяна на нея,но знам ,че не мога без нея...
За мен дилемата любов или навик ще остане нерешена !