Всичко започва с невинно харесване, погледи, усмивки и бавно се изсипва във фунията на една връзка, докато действат механизмите на взаимността – общи интереси, дейности, стил и съответстващи… химични вещества.
Когато увлечението прераства в преднамерена близост, срещите зачестяват, появява се емоционална обвързаност, която нерядко е липса и нужда от другия. Приятелството се трансформира в „нещо повече” и докато двамата едва са успели да се възприемат за едно цяло, в очите на другите те отдавна вървят в комплект като чинийка и чашка, гащи и дупе.
Емоционалното привързване предразполага към желание за развитие в отношенията и тук идва ред да погледнем любовта под микроскоп и тя да заприлича на учебник по химия и биология. Защото учените твърдят, че тя е тъкмо това – средство за продължение на човешкия род.
Всеки човек отделя своя уникална миризма, според която намира подходящия партньор. Това са феромоните. Върху усещането между двама влюбени действие оказват естествените амфетамини – т.нар. фенилетиламин (ФЕА). Това е веществото в организма на човек, което носи отговорност за доброто настроение. Но, както казва народът, много добре не е на добре и не минава много време, когато тялото свиква с действието на дрогата и усещането за любов безпощадно се срутва. Според учените ФЕА действа около 4 год., след които, ако не се е случило продължението на рода, е време човек да се огледа за следващ партньор. Т.е. научната продължителност на любовта е 4год. Обидно, нали?
Но има и добра новина.
Когато амфетамините минат на заден план идва ред на ендорфините. Те се причисляват към наркотичните вещества, което не звучи обещаващо, но всъщност създават онова усещане за уют и защита, от което се нуждае трайната любовна връзка.
Проблемът е, че и ендорфините се изтощават и това казва на разума и сърцето точно едно: време за раздяла.
Това е научната илюстрация за стихийното действие в човека, което наричаме любов. Не е трудно за възприемане от мозъка, но е крайно невъзможно да убедиш сърцето си, че си се влюбил в този човек заради начина, по който мирише, а не заради неговите сини очи, кадифен глас, чувство за хумор и начина, по който се изчервява. А от друга страна идеята, че сте се привлекли освен с всичко друго, но и с естествените си организмови вещества би следвало да радва душата, че сте дори биологични половинки.
Автор: Александър Ненов
Когато увлечението прераства в преднамерена близост, срещите зачестяват, появява се емоционална обвързаност, която нерядко е липса и нужда от другия. Приятелството се трансформира в „нещо повече” и докато двамата едва са успели да се възприемат за едно цяло, в очите на другите те отдавна вървят в комплект като чинийка и чашка, гащи и дупе.
Емоционалното привързване предразполага към желание за развитие в отношенията и тук идва ред да погледнем любовта под микроскоп и тя да заприлича на учебник по химия и биология. Защото учените твърдят, че тя е тъкмо това – средство за продължение на човешкия род.
Всеки човек отделя своя уникална миризма, според която намира подходящия партньор. Това са феромоните. Върху усещането между двама влюбени действие оказват естествените амфетамини – т.нар. фенилетиламин (ФЕА). Това е веществото в организма на човек, което носи отговорност за доброто настроение. Но, както казва народът, много добре не е на добре и не минава много време, когато тялото свиква с действието на дрогата и усещането за любов безпощадно се срутва. Според учените ФЕА действа около 4 год., след които, ако не се е случило продължението на рода, е време човек да се огледа за следващ партньор. Т.е. научната продължителност на любовта е 4год. Обидно, нали?
Но има и добра новина.
Когато амфетамините минат на заден план идва ред на ендорфините. Те се причисляват към наркотичните вещества, което не звучи обещаващо, но всъщност създават онова усещане за уют и защита, от което се нуждае трайната любовна връзка.
Проблемът е, че и ендорфините се изтощават и това казва на разума и сърцето точно едно: време за раздяла.
Това е научната илюстрация за стихийното действие в човека, което наричаме любов. Не е трудно за възприемане от мозъка, но е крайно невъзможно да убедиш сърцето си, че си се влюбил в този човек заради начина, по който мирише, а не заради неговите сини очи, кадифен глас, чувство за хумор и начина, по който се изчервява. А от друга страна идеята, че сте се привлекли освен с всичко друго, но и с естествените си организмови вещества би следвало да радва душата, че сте дори биологични половинки.