Бягаш от този, който те обича... А този, който обичаш бяга от теб?! Защо винаги се получава така? Помисли ... Ти я обичаш, нали така? Но тя обича него... А той обича друга, която съвсем пък не си е и помисляла да се влюби в такова момче... А, ако ти и тя някога се съберете? Този копнеж, един за друг, все още ли ще е същият? Ще я има ли тази искра и това вълнение, което преди ти подкосяваше краката, когато случайно се докопаш до нея и се наложи да й кажеш нещо? Има ли я цялата тази магия? Ами, ако я има? Ако тази любов, съзряна от него дори по-късно, оживее и нейният пламък трепти нежно и неусетно... Неусетно за другите, но буйно и силно за вас ... Не искат ли всички тази любов; тази любов, която издържа препятствията на времето и споровете, на това, което другите ще говорят, за да ви попречат да бъдете щастливи ... не я ли искат всички? А колко още ще трябва да бягаш от този, който се окаже, че не е се е отказал от грам вниманието ти към него? Този, който все още мъничко таи надежда, че може да бъде видян и чут, но не ... Не от другите, а от самият теб. Ти, който бягаш от него. А не бяга ли и ти досега ...
Автор: Александър Ненов