Обичам те безумно, обичам те безспир, обичам те, прекрасни мои, обичам те, разбери!!!
Когато бяхме заедно аз бях на върха на щастието си, радвах се... Когато говорих с теб бях доволна, когато бях близо до теб усещах някаква вълна, която ме обливаше, когато срещах погледът ти, ме караше да се усмихвам, когато ме докосваше, се чувствах защитена, когато се смеехме заедно, и душата ми се смееше, когато допря глава до моята знаех, че искам да те прегърна с цялата си страст, която кипеше в мен, когато усетих дъхът ти във врата си исках да го слея със своя, когато ме държеше за ръка не исках да те изпускам... когато ме целуна и допря устни до моите не исках този единствен и неповторим миг никога да свършва...
Когато се запътихме напред прегърнати не исках да излизам от обятията ти, там се чувствах най-добре, исках времето да спре и знаех, че скоро тази магия ще си отиде...
Когато те притисках до себе си, исках да си още по-близо до мен, не исках да сме двама души, а само един-едно тяло с едно сърце, с една любов...
Когато галеше нежно косата ми, исках да ти казвам хиляда пъти: "Обичам те, обичам те..", защото това усещах...
Когато те целувах, изпитвах огромна любов, исках завинаги да впия устни в твоите...когато и ти ме целуна си знаех, че го правиш от любов...когато допряхме лицата си... те виждах толкова близо, колкото исках винаги... Когато те гледах исках да изкрещя на целия свят, че ТИ си моето момче... когато отново ме целуна, целият свят вече беше мой, усетих импулса чак до краката си, сърцето ми бушуваше... тъкмо бях усетила прекрасното чувство, че ще сме заедно така завинаги, когато дойде време да се разделим... исках да заплача със силен глас, защото не можех да го преживея...
Милите ти думи, искрените ни разговори, познанието на душите ни, погледът ти, пленяващата ти, разтапяща моя свят усмивка, топлата ти гръд, силните ти ръце, цялата ти същност ме караше да треперя и да се страхувам, че ще те изгубя със същата сила, с която те обичах...
И ти наистина си замина...
Тръгна си, отиде си... Даже без сбогом... И последната ми целувка не взе, само сърцето ми... изчезна... потъна... Но аз още те обичам, чувствам те близо до себе си! Ти си тук... обичам те!
Обичаи ме и ти!
Автор: Александър Ненов
Когато бяхме заедно аз бях на върха на щастието си, радвах се... Когато говорих с теб бях доволна, когато бях близо до теб усещах някаква вълна, която ме обливаше, когато срещах погледът ти, ме караше да се усмихвам, когато ме докосваше, се чувствах защитена, когато се смеехме заедно, и душата ми се смееше, когато допря глава до моята знаех, че искам да те прегърна с цялата си страст, която кипеше в мен, когато усетих дъхът ти във врата си исках да го слея със своя, когато ме държеше за ръка не исках да те изпускам... когато ме целуна и допря устни до моите не исках този единствен и неповторим миг никога да свършва...
Когато се запътихме напред прегърнати не исках да излизам от обятията ти, там се чувствах най-добре, исках времето да спре и знаех, че скоро тази магия ще си отиде...
Когато те притисках до себе си, исках да си още по-близо до мен, не исках да сме двама души, а само един-едно тяло с едно сърце, с една любов...
Когато галеше нежно косата ми, исках да ти казвам хиляда пъти: "Обичам те, обичам те..", защото това усещах...
Когато те целувах, изпитвах огромна любов, исках завинаги да впия устни в твоите...когато и ти ме целуна си знаех, че го правиш от любов...когато допряхме лицата си... те виждах толкова близо, колкото исках винаги... Когато те гледах исках да изкрещя на целия свят, че ТИ си моето момче... когато отново ме целуна, целият свят вече беше мой, усетих импулса чак до краката си, сърцето ми бушуваше... тъкмо бях усетила прекрасното чувство, че ще сме заедно така завинаги, когато дойде време да се разделим... исках да заплача със силен глас, защото не можех да го преживея...
Милите ти думи, искрените ни разговори, познанието на душите ни, погледът ти, пленяващата ти, разтапяща моя свят усмивка, топлата ти гръд, силните ти ръце, цялата ти същност ме караше да треперя и да се страхувам, че ще те изгубя със същата сила, с която те обичах...
И ти наистина си замина...
Тръгна си, отиде си... Даже без сбогом... И последната ми целувка не взе, само сърцето ми... изчезна... потъна... Но аз още те обичам, чувствам те близо до себе си! Ти си тук... обичам те!
Обичаи ме и ти!