Затрупана от спомени!

Докога ще продължаваш да живееш в спомените..
Докога ще спираш на онзи така познат така ъгъл в очакване на някого.
Още колко време ще се заравяш в мисли..
Още колко време познатия яромат ще ти напомня мечтите.. отдавна увехнали.

Докога ще продължаваш да живееш в спомените..
Докога ще спираш на онзи така познат така ъгъл в очакване на някого.
Още колко време ще се заравяш в мисли..
Още колко време познатия яромат ще ти напомня мечтите.. отдавна увехнали.
Да, днес си тук...
Живееш, дишаш, мечтаеш.
Налага ти се.
А ще можеш ли да изтърпиш и тази пролет.
Ще се справиш ли с онази живост, почти лудост, която срещаш ежедневно крачейки по улицата.
Неадекватни погледи, напомнящи ти чувствата, вълненията, които ти бяха отнети преди време...
Да, те още живеят в теб.
А сега стоиш под лампата..Сама.
Снежинките ти носят други едни спомени.
А ти не смееш да мигнеш, да си поемеш дъх, от страх, че въздуха ще потрепери и онези така ясни образи ще се изпарят, ще изчезнат.
Потъркваш очи, опитваш да спреш сълзите. Докосваш гърлото, сърцето.
Какво става, май спомените започнаха да те задушават, а?
Да,така е като не спираш да живееш в миналото.
Хайде, успокой се. Всичко ще бъде наред.
Това очакваш да чуеш нали.
Но няма кой да ти го каже.
Остана сама.
Само ти и затрупващите те спомени.
Сега побързай. Ще изпуснеш автобуса и пак ще закъснееш. Автор: Александър Ненов