Хламидиите са един от най-честите инфекциозни агенти, предавани по полов път. Макар и известно като име, оказва се, че обществото не е достатъчно запознато с особеностите на инфекцията, клиничната картина и евентуалните усложнения. Често е наричана тихата епидемия, тъй като липсват оплаквания. Това обаче не означава, че не може да се стигне до усложнения от различен характер.
Хламидиите са вътреклетъчно паразити, засягащи определен вид лигавици. Те са няколко типа, а отделно има и серотипове. Тук ще се запознаем с тези, които засягат урогениталния тракт – някои серотипове на Chlamydia Trachomatis. Само ще уточним, че други видове хламидии могат да предизвикат пневмония (C. pneumoniae), пситакоза (C. psitaci), тропическо венерическо заболяване, тежко възпалително-дегенративно заболяване на конюнктивата и роговицата -Трахома ( други серотипове на C. trachomatis).
Полово-предаваната инфекция засяга както мъжете, така и жените. Човек се заразява само по полов път (включително и при орален или анален контакт), т.е. не може да се предаде чрез общи хавлии, бельо, в басейни и др. При наличие на хламидиална инфекция при бременни по време на раждането може да бъде заразено новороденото и да предизвика конюнктивит или да се стигне до неонатална пневмония (различна от тази, причинена от C.pneumoniae).
Какви са симптомите на урогениталната инфекция с хламидия?
Както вече споменахме, инфекцията може да протича без никакви оплаквания, и то с внушителна честота - 80% от жените и 20-30 % от мъжете са носители на хламидия без симптоми. Именно това е повод за разпространение на инфекцията и късното търсене на лекарска помощ – във връзка с усложнения. Не рядко диагнозата идва поради изява на симптоми у партньора. Ако все пак настъпят оплаквания – те са налице обикновено до 1-2 седмици след заразяването.
При жените първоначалните симптоми са от възпалителен характер – обхващат част от половата система - шийката на матката (ендоцервицит). Обикновено заедно с нея е засегнат и пикочния канал (уретрит). Влагалището не се засяга поради особености на епитела. Симптомите са неспецифични и могат да се наблюдават и при други инфекциозни агенти. Включват засилено вагинално течение, сърбеж, болка ниско в корема, болка при полов контакт, по-рядко кръвотечение, парене при уриниране, чести позиви за уриниране. При менструация, манипулации, засягащи матката инфекцията може да се засегнат по-горни отдели на половата система и да обусловят възпаление на лигавицата на матката и тръбите - също често с бедна симптоматика – слаби болки в тазовата област, понякога кръвотечения.
При мъжете оплакванията включват белезникав воднист секрет, най-често като утринна капка, зачервяване около отвора на пикочния канал, парене при уриниране и по-чести позиви.
Какви изследвания са нужни за диагнозта?
Както при всяко заболяване оплакванията на пациента и данните от прегледа играят важна роля за изясняването на диагнозата. За точното и поставяне обаче, са нужни някои тестове, доказващи наличието именно на хламидия. Това в последствие ще определи и хода на лечението.
Директните методи използват материал от засегнатия орган – уретрален или цервикален секрет, взети при стерилни условия. Днес е възможно с диагностична цел да се използва и урина при мъжете или вагинален секрет при жените . При тези методи се търси антиген на хламидиите – имунофлуоресценция или ELISA, или техен генетичен материал – PCR (полимеразна верижна реакция). Тези подходи са подходящи когато е налице достъпен за изследване материал – посоченият по-горе (при жени това означава долна хламидийна инфекция).
Индиректните методи се използват за доказване на реакцията на организма срещу хламидиите – антителата. При тях се взима кръв. Използва се ELISA метод. Антителата обаче могат да са резултат от преминала инфекция, от контакт с друг от видовете и подвидове хламидии. Освен това не е изключено кръстосано реагиране с антигени на други бактерии. За повишаване достоверността на изследването трябва да се изследват два класа антитела – такива говорещи за прясна, както и такива, говорещи за прекарана или хронифицирала инфекция – IgG, IgM, IgA. Нивото на антителата спада бавно след излекуване, поради което трудно се използва и за проследяване ефекта от терапия. При жени със съмнение за горна хламидийна инфекция – ендометрит, салпингит, не може да бъде взет сектрет от шийката на матката. Затова тук на преден план излизат изследванията за антитела.
Какви са усложненията на урогениталната хламидиаза?
Усложненията от хламидийната инфекция възникват след напредването и към горните отдели на гениталната система – възпаление на маточната лигавица, на лигавицата на тръбите, възпаление на околоматочното пространство. Тук заболяването има подчертана склонност към хронифициране, особено вследствие бедната симптоматика и пренебрегнатото лечение. Възможно е да се стигне до запушване на тръбите и стерилитет, както и създаване условия за извънматочна бременност. Не рядко горната хламидиаза е причина за хронична болка в областта на гениталната система. При бременност хламидиите могат да са повод за преждевременно пукване на околоплодния мехур, а при самото раждане бебето е изложено на опасност от конюнктивит или пневмония.
При мъже възпалението може да обхване надсеменника (което блокира пътя на сперматозоидите), простатата. Друго усложнение на инфекцията с хламидии е синдромът на Райтер. Обикновено започва след уретрит и се дължи на абнормна реакция на организма към бактериите, при което възпалителни промени настъпват и в ставите и конюнктивите. Рядко усложнение може да бъде хроничното възпаление на перитоенума (ципа, която покрива коремните органи) в областта на черния дроб и да бъде повод за хронични болки в областта. Наличието на долна хламидиаза, съответно уретрит при мъжете предразполага към заразяване с други полово преносими инфекции.
Профилактика и терапия
Рискът за инфектиране с хламидии зависи от половото ни поведение. Използването на предпазни средства (кондоми), ограничаването на партньорите са важни в борбата с полово преносимите заболявания. Във връзка с бедната клинична картина, желателно е поне веднъж годишно да се правят профилактични изследвания за хламидиаза. Промивки на влагалището като метод за контрацепция трябва да бъдат избягвани, тъй като променят нормалната му флора.
Лечението на хламидиазата се извършва с антибиотици от групата на тетрациклините и макролидите по схема, назначена от лекар. Необходимо е да се лекуват и двамата партньори.
Автор: Александър Ненов
Хламидиите са вътреклетъчно паразити, засягащи определен вид лигавици. Те са няколко типа, а отделно има и серотипове. Тук ще се запознаем с тези, които засягат урогениталния тракт – някои серотипове на Chlamydia Trachomatis. Само ще уточним, че други видове хламидии могат да предизвикат пневмония (C. pneumoniae), пситакоза (C. psitaci), тропическо венерическо заболяване, тежко възпалително-дегенративно заболяване на конюнктивата и роговицата -Трахома ( други серотипове на C. trachomatis).
Полово-предаваната инфекция засяга както мъжете, така и жените. Човек се заразява само по полов път (включително и при орален или анален контакт), т.е. не може да се предаде чрез общи хавлии, бельо, в басейни и др. При наличие на хламидиална инфекция при бременни по време на раждането може да бъде заразено новороденото и да предизвика конюнктивит или да се стигне до неонатална пневмония (различна от тази, причинена от C.pneumoniae).
Какви са симптомите на урогениталната инфекция с хламидия?
Както вече споменахме, инфекцията може да протича без никакви оплаквания, и то с внушителна честота - 80% от жените и 20-30 % от мъжете са носители на хламидия без симптоми. Именно това е повод за разпространение на инфекцията и късното търсене на лекарска помощ – във връзка с усложнения. Не рядко диагнозата идва поради изява на симптоми у партньора. Ако все пак настъпят оплаквания – те са налице обикновено до 1-2 седмици след заразяването.
При жените първоначалните симптоми са от възпалителен характер – обхващат част от половата система - шийката на матката (ендоцервицит). Обикновено заедно с нея е засегнат и пикочния канал (уретрит). Влагалището не се засяга поради особености на епитела. Симптомите са неспецифични и могат да се наблюдават и при други инфекциозни агенти. Включват засилено вагинално течение, сърбеж, болка ниско в корема, болка при полов контакт, по-рядко кръвотечение, парене при уриниране, чести позиви за уриниране. При менструация, манипулации, засягащи матката инфекцията може да се засегнат по-горни отдели на половата система и да обусловят възпаление на лигавицата на матката и тръбите - също често с бедна симптоматика – слаби болки в тазовата област, понякога кръвотечения.
При мъжете оплакванията включват белезникав воднист секрет, най-често като утринна капка, зачервяване около отвора на пикочния канал, парене при уриниране и по-чести позиви.
Какви изследвания са нужни за диагнозта?
Както при всяко заболяване оплакванията на пациента и данните от прегледа играят важна роля за изясняването на диагнозата. За точното и поставяне обаче, са нужни някои тестове, доказващи наличието именно на хламидия. Това в последствие ще определи и хода на лечението.
Директните методи използват материал от засегнатия орган – уретрален или цервикален секрет, взети при стерилни условия. Днес е възможно с диагностична цел да се използва и урина при мъжете или вагинален секрет при жените . При тези методи се търси антиген на хламидиите – имунофлуоресценция или ELISA, или техен генетичен материал – PCR (полимеразна верижна реакция). Тези подходи са подходящи когато е налице достъпен за изследване материал – посоченият по-горе (при жени това означава долна хламидийна инфекция).
Индиректните методи се използват за доказване на реакцията на организма срещу хламидиите – антителата. При тях се взима кръв. Използва се ELISA метод. Антителата обаче могат да са резултат от преминала инфекция, от контакт с друг от видовете и подвидове хламидии. Освен това не е изключено кръстосано реагиране с антигени на други бактерии. За повишаване достоверността на изследването трябва да се изследват два класа антитела – такива говорещи за прясна, както и такива, говорещи за прекарана или хронифицирала инфекция – IgG, IgM, IgA. Нивото на антителата спада бавно след излекуване, поради което трудно се използва и за проследяване ефекта от терапия. При жени със съмнение за горна хламидийна инфекция – ендометрит, салпингит, не може да бъде взет сектрет от шийката на матката. Затова тук на преден план излизат изследванията за антитела.
Какви са усложненията на урогениталната хламидиаза?
Усложненията от хламидийната инфекция възникват след напредването и към горните отдели на гениталната система – възпаление на маточната лигавица, на лигавицата на тръбите, възпаление на околоматочното пространство. Тук заболяването има подчертана склонност към хронифициране, особено вследствие бедната симптоматика и пренебрегнатото лечение. Възможно е да се стигне до запушване на тръбите и стерилитет, както и създаване условия за извънматочна бременност. Не рядко горната хламидиаза е причина за хронична болка в областта на гениталната система. При бременност хламидиите могат да са повод за преждевременно пукване на околоплодния мехур, а при самото раждане бебето е изложено на опасност от конюнктивит или пневмония.
При мъже възпалението може да обхване надсеменника (което блокира пътя на сперматозоидите), простатата. Друго усложнение на инфекцията с хламидии е синдромът на Райтер. Обикновено започва след уретрит и се дължи на абнормна реакция на организма към бактериите, при което възпалителни промени настъпват и в ставите и конюнктивите. Рядко усложнение може да бъде хроничното възпаление на перитоенума (ципа, която покрива коремните органи) в областта на черния дроб и да бъде повод за хронични болки в областта. Наличието на долна хламидиаза, съответно уретрит при мъжете предразполага към заразяване с други полово преносими инфекции.
Профилактика и терапия
Рискът за инфектиране с хламидии зависи от половото ни поведение. Използването на предпазни средства (кондоми), ограничаването на партньорите са важни в борбата с полово преносимите заболявания. Във връзка с бедната клинична картина, желателно е поне веднъж годишно да се правят профилактични изследвания за хламидиаза. Промивки на влагалището като метод за контрацепция трябва да бъдат избягвани, тъй като променят нормалната му флора.
Лечението на хламидиазата се извършва с антибиотици от групата на тетрациклините и макролидите по схема, назначена от лекар. Необходимо е да се лекуват и двамата партньори.