Исках само да ти кажа какво става с мен...как любовта ме изгаря и как не мога нито миг да спра да мисля все за нея. Исках, но не можах. Късно осъзнах какво си ти за мен. Късно осъзнах как мога да обичам. Исках да изгледам с теб залеза красив , но не можах. Исках да те даря с най-красивата любов. Исках да ти подаря една мечта. Исках да притежавам твоите очи. Исках в тях да виждам само обич и красота. Веднъж се осмелих и тайничко погледнах в тях....Там видях много болка и тъга. Видях какво е самота. Исках да ти подам ръка и да забравиш за разочарованието от любовта. Вече беше късно, проблесна сълза в твоите очи...Онези очи, които преди време ми се смееха и бяха пълни с красота. Защо сега те са тъжни, защо ли не виждат края на самотата?...Исках да ти кажа колко те обичам, исках да ти покажа, че все още след тебе тичам, исках да видиш колко много те обичам. Исках да ти подаря целия свят, да накажа онaзи, заради която те заболя. Исках, но не можах ....Прости ми!!! Исках да ти кажа хиляди неща, исках да накарам твоите очи да се усмихнат както в онзи зимен ден, когато ти беше толкова близо до мен. Исках да ме обичаш, исках толкова неща. Сега искам да ти кажа, че ти си най-важен за мен на света и да ти пожелая щастие в любовта. Исках....Исках да съм с теб сега, исках да те прегърна тихичко в нощта....Исках, но не можах. Ти си вече с друга. Тя се радва на твоите очи, тя те кара да бъдеш себе си .... В този миг се чудя къде сгреших, какво не успях да ти кажа? Исках да намеря отговори, но ги търсех там където ги нямаше. Исках просто да ме обичаш, но не успях. Само за едно те моля, запомни момичето, което седи на побелялата улица, премръзнало в онзи зимен ден и когато усетиш болката от любовта си спомни за него...Спомни си, колко много неща искаше да направи то, но не успя, колко много я болеше от любовта....
Автор: Александър Ненов