Влюбването!

Блесналите очи, през които гледаш света! Блесналите очи, през които някой гледа теб! Влюбването, което прави теб и живота вълнуващи, красиви, изпълнени с радост. Уж всичко е същото: хората, градът, ежедневните ти задължения, работата ­ кръгът, в

Блесналите очи, през които гледаш света! Блесналите очи, през които някой гледа теб! Влюбването, което прави теб и живота вълнуващи, красиви, изпълнени с радост. Уж всичко е същото: хората, градът, ежедневните ти задължения, работата ­ кръгът, в който се въртиш, въртиш..., но фактът, че него го има и го има за тебе, изпълва всичко с усмивка и цвят.

Едва ли някой категорично може да каже защо вниманието ни се спира точно върху този човек, а не върху някой друг, точно в този момент, а не в някой друг. Според някои определящи са обстоятелствата, срещата с “точния” човек, според други ­ собственият ни емоционален дефицит в този момент... Някои ще го нарекат “химия”, други ­ “тайнство”... Но очите ти се спират на нечии очи и пожелаваш да проникнеш отвъд тях. Да опознаеш този човек и да бъдеш опознат от него, да те пусне в сърцето си, в мислите си, в живота си и... в леглото си.

Доскоро сте били съвсем непознати, а днес той владее напълно мислите ти, разхожда се в сърцето ти и определя ритъма му, съпътства те в дните ти, спохожда нощите ти. 

Всяка негова дума, поглед, усмивка те изпълват с възхита и неописуемо вълнение. Всеки знак за внимание те кара да се задъхваш от радост. И най-малкото отдръпване или мълчание те изпълват с тревога. 

Любимият човек ни се струва необикновено умен, проницателен, чувствителен, добър, направо не знаеш с какво си заслужил вниманието му! 

Може да си го виждал и преди, да сте общували по други поводи, но едва сега “проглеждаш” за него и го виждаш като неимоверно важен, неповторим, единствен, специален. И най-малкият знак за взаимност от негова страна е достатъчен, за да се впуснеш в мечтания: дали това не е Тя, дългоочакваната, жадуваната ­ Истинската любов?

Всъщност би могло и да е Тя, но може да се окаже и поредният є злополучен опит да ни се разкрие. Това зависи от нас, от нашата решимост да отгледаме това семенце на Истинската любов ­ влюбването.

Според психолозите, а и според собствения ни горчив опит, това прелестно състояние на влюбеност рано или късно преминава. Колкото и интензивни да са чувствата, наситени с емоции, вълнения и щастливи мигове, колкото и удовлетворяващи да са взаимоотношенията. Влюбването може да продължи няколко месеца, може да се проточи и няколко години, ако не всичко върви гладко. 

Известно е, че разделите, всевъзможните пречки да се осъществи духовна и физическа близост между влюбените, както и противоречивите и непостоянни сигнали от страна на единия или двамата, усилват взаимното привличане и удължават стадия на страстното увлечение. Но тази несигурност, тази половинчатост и постоянно чувство на глад за взаимност омръзва. 

Ако не иска в живота му да настъпи хаос, човек не може да живее в постоянна възбуда и приповдигнатост и съзнанието му да е заето само с възлюбения. Той закопнява за по-уредени отношения, за спокойствие и сигурност. Освен ако не се е пристрастил към този опияняващ коктейл от допамин, норадреналин, фенилетимин, серотонин, характерен за състоянието на влюбеност. Пристрастяване, което ще го кара да се хвърля в нови и нови “разтърсващи”, “възпламеняващи” връзки.

Пък и дори при безметежно щастливи отношения, хората постепенно след време  престават да реагират така бурно на всички прояви на любов от страна на другия. Присъствието, вниманието, личността му вече не предизвикват същата емоционална приповдигнатост, вълнение, радост, както в началото.

Тогава мнозина казват “любовта си отиде”, “вече няма нищо между нас”, “връзката ни се изчерпи” или решават, че не са попаднали на “подходящия” човек, че са се заблудили... И ако дотогава не са изградили истинска душевна близост и отношения на взаимно доверие, или тепърва не започнат да изграждат такива, краят на връзката наистина идва. От тук насетне ще следват взаимни обвинения, скандали, огорчения и в крайна сметка ще се разделят, за да продължат да търсят “истинския човек”, “истинската любов”.

А всъщност точно тогава, когато стихнат страстите, вълненията, силната емоционална възбуда, идва времето за изграждането на истинската любов. Онази, която няма да ни остави и в дни на болести и страдание, и в паденията ни, и в миговете ни на слабост, и в старостта ни. Онази любов, с която и “смъртта няма да ни раздели”. 

Когато премине първоначалното влюбване, можем спокойно да се вгледаме един в друг, внимателно да се вслушаме един в друг, да се опознаем истински, в дълбочина ­ такива, каквито сме в най-интимните кътчета на душата. Когато типичното за периода на влюбеност идеализиране на възлюбения премине, идва времето да дадем истинско доказателство за чувствата си. Идва времето, когато можем с ласкавото си  отношение да заявим: да скъпи(а), виждам, че не си идеален(а), но ти си моето момче (момиче) и аз те обичам с всичките ти недостатъци така силно, както преди. Можеш да разчиташ на мене, каквото и да ти поднесе животът в бъдеще.

Защо толкова много бракове в наше време се разпадат?

Причините могат да са много. Аз ще изтъкна само една, която има пряко отношение към въпроса за влюбването.

Съвременната ни култура ни внушава, че да живееш “истински” означава да живееш като перманентно дрогиран със стимуланти, животът ти да е изпълнен със силни емоции, възторзи, борби, завоевания, победи... Затова и професия или връзка, в която отсъстват тези компоненти, ни се струват скучни, “не-истински”. Нашата изкривена представа за “истинската любов” е свързана с постоянен емоционален подем, еуфория, безумно щастие или безумно страдание, борба за завоевание, съсредоточеност на всичките ни душевни сили върху желания обект. А това са неща характерни за любовта-влюбване,  която не е най-стабилната основа за дълъг и стабилен брак. За жалост повечето решения за брак днес се взимат точно в такова еуфорично състояние на страстно привличане, а заслепяващата страст е само етап, който рано или късно ще отмине и когато това стане, то ще е своеобразен тест на отношенията: има ли нещо друго, по-дълбоко, което свързва двамата влюбени. 

Истинската любов, вечната, безусловната, прилича по-скоро на любовта-привързаност, отколкото на любовта-страстно увлечение. Стабилни, дълбоки и трайни отношения се градят на основата на взаимно доверие, взаимно опознаване, разбиране, безусловно приемане, на основата на общи ценности и възгледи за живота, взаимна подкрепа в осъществяването на личните и общите цели, в реализацията на личността. 

Под влияние на изкривените представи за истинската любов, внушавани ни от съвременната масова култура, дори стабилни двойки, които са изградили хармонични, стабилни отношения, двойки, които са надскочили успешно стадия на идеализирането на другия, престанали са да игнорират недостатъците на другия и са ги приели с разбиране, решават, че това, което имат не е истинско и се впускат да търсят истинска, силна, изгаряща любов извън брака си.

Но, слава Богу, на фона на многото разпадащи се или фактически мъртви бракове, все още има щастливци, които “са извадили късмет”. На тях въпреки преживените години все още им е хубаво да са заедно, все още се търсят един друг, чакат се трепетно, все още имат какво да си кажат, какво да си споделят, все още си даряват взаимно радости и незабравими мигове, за тях все още най-уютното и желано място на света е прегръдката на другия. Има такива щастливци, които са успели въпреки трудностите, да изградят дълбоки, искрени, удовлетворяващи взаимоотношения. Те отдавна са престанали да се оглеждат трескаво в търсене на Истинската любов, защото отдавна пребивават в нея и знаят, че това ще продължи винаги. Винаги! Автор: Александър Ненов